Българският футбол: наръчник за провал

Янаки Димитров, "Тема спорт":

Националният отбор бе пълна нула срещу Люксембург (0:0) и Северна Ирландия (0:5) в октомврийската сесия мачове от група 3 на Лига С на Лигата на нациите. Всъщност дните още преди обявяването на повиквателните до катастрофата в Белфаст минаха така, все едно всички в селекцията бяха наизустили своеобразен „Наръчник по провал“. Серията от 8 мача без поражение под ръководството на Илиан Илиев явно бе вдигнала носа не само на националния селекционер, а и на подопечните му. Въпреки че в тази поредица победите бяха единствено над Танзания (1:0) и Северна Ирландия (1:0), която сама се би на „Колежа“. След като специалистът обяви избраниците, взе да става интересно. Шум се вдигна най-вече около факта, че място в разширения състав намериха четирима футболисти от ЦСКА, които са резерви в отбора, воден от Александър Томаш. В първото си изказване след обявяването на повиканите Илиев се сопна и припомни, че допреди да поеме тима, никой не се е интересувал с кого играем, камо ли кой е попаднал в групата. И посочи, че у нас има 7 милиона селекционери… А накрая натърти: По-добре критика, отколкото безразличие. Можеше да си позволи да го каже, защото наистина стегна отбора и направи така, че той да буди интерес, а някогашната отровна атмосфера около националите да стане позитивна. И доказателство за това са над 15-те хиляди зрители по трибуните на „Христо Ботев“ в Пловдив, при това на домакинство на Люксембург – съперник, който не брояхме за жив преди години.

Но от мача срещу представителите на Великото херцогство всичко тръгна надолу. Една от най-повтаряните думи преди двата сблъсъка бе „агресия“. Трикольорите обаче явно не знаят точния ѝ смисъл

Защото срещу Люксембург тя олицетворяваше „грубост“. Нарисувани червени картони бяха спестени, но трима от получилите жълти отпаднаха заради наказания за мача с Белфаст. И това допринесе ситуацията на „Уиндзор Парк“ първо да е комична, да мине през трагична и да завърши като исторически резил. Пуснете си ситуацията с Ивайло Чочев за четвъртия гол на домакините. Той първо подаде на съперник, а след това не си направи и труда да се затича и да го подгони, а след крачка-две спря, наведе глава и миг по-късно топката бе в мрежата ни. Всъщност всичките голове на Северна Ирландия могат да бъдат изучавани. Но не заради действията на британците, а тези на нашите. Те са идеални за рубриката „Така не се прави“.

При първото попадение Живко Атанасов пъшкаше до противник на бека и го изпусна. При втория нашият краен защитник Виктор Попов блъскаше в гръб съперник, бе уж подпомогнат от Атанасов, но топката пак бе във вратата ни. При третия северноирландец тръгва необезпокояван на фланга, влиза навътре и стига до пред дъгата, без някой да понечи да му попречи! А при петия пак пробив по крилото, пусната топка в пеналта, трима-четирима отбраняващи се пред вратаря ни и никой не бие човека, който ще обстрелва вратата!

Направихме така, че Северна Ирландия на моменти да изглежда като Бразилия. И то не защото опонентите бяха толкова силни, а защото ние сме трагични. Британците бяха с шест играчи под 21 години в състава си, толкова от тях играят и в третото ниво на футбола в Англия. Лошото е, че у нас на 18 вече се мислят за звезди. А не могат да правят най-елементарното – да тичат, колкото съперниците си. След като не смогваш на темпото, няма как да си близо до противника, за да му пречиш и отнемеш топката. Това е базата, а след това идват бързината на мисленето, точността на подаванията, тактическата подготовка и така нататък – все елементи, в които отстъпваме.

Взаимопомощта също я няма никаква. Всеки мисли, че другият му е виновен. А не вижда, че промяната трябва да тръгне от него. Да пробва да се развива всеки ден, но да го прави на дела, а не на думи. След това да се научи да работи в колектив. И да има чувството, че го боли, когато другият е наранен.

Темата с треньорите е още по-дълга. Тези в школите трябва да са в крак с най-новите тенденции. И освен тактици е нужно да са и диетолози и психолози. Но заплатите им са… А оттам и мотивацията. А се забравя, че е нужно дори да са педагози, за да правят и хора, а не само играчи.

„Произвеждаме хибриди“ – думите са на Станимир Стоилов и са диагноза за състоянието и на младите играчи, които след това си влачат грешките, вместо да ги чистят. Въобще над 90 процента от нещата в родния футбол, а като цяло и в държавата сякаш се правят, след като сме изучили учебник по неможене. И те се прилагат в БФС, клубовете и навсякъде… Затова и вървим стремглаво към това да започнем да казваме за тимове като Сан Марино и Фарьорските острови, че са „от нашата черга“.

Прочети цялата публикация