Тунберг да ти е насреща…

Знаете ли? Грета Тунберг се била разходила анонимно из София. И какво ли не видяла там: Велоалеи без велосипедисти. Направо сълзи да ти потекат. Толкова екологични сме ние в тази София, че дори велоалеите са ни празни. Празни са защото знаем, че велосипедистите дишат и отделят въглероден двуокис. А като ги няма все едно не дишат и така планетата е спасена. Колкото до задръстванията – така ни се пада. Който кара кола трябва да страда. Освен, че е хубаво да се измъчват (Боже, как се наричат хората, които са обратното на екоактивисти? Ще ги наричам нормални хора, докато от Давос не са свели нова концепция за името)Та, освен че е хубаво да се измъчват нормалните хора е добре и да се поставят на мястото им. Когато задръстванията станат постоянни това ще ги откаже да използват колите си. Ще се яхнат на ел. тротинетки и ще направят столицата по-приятно място за живеене. Дори си представям как по друмищата шарят електрически бетоновози и тирове на две колелета, които да строят ветрогенератори на празните столични петна. А празните петна са парковете, защото какво има в един парк? Само празнина и инвеститорски намерения. Да се върнем на Тунберг. Яд ме е, че не видях как случайни поклонници на творчеството на Тунберг късат полиестерните си фланелки и търсят по паважите скакалци, за да ги изядат в изблик на възторг. Уви, всеки столичанин знае, че по улиците скакалци няма. Затова гласоподавателите изпаднали в еко възторг прибягват до крайни действия. Двама еко фенове налапват самотно лайно изтегнало се на слънце в студения, но слънчев октомврийски ден. Защото скакалци няма, но лайна винаги се намират. Тунберг плаче от екощастие. Екосълзите и попиват в софийската твърд, докато нашите юнаци дъвчат. И те плачат. Преглъщат и така утвърждават впечатлението, че спасението на планетата се нуждае от силни хора. Тунберг вече реве като карпатска мечка, но не каква да е мечка, а защитена такава и понечва да ги целуне. После, по някакви нейни си съображения се отказа. Яд ме е, че малко по-надолу не видях случаен велосипедист, който осъзнава как съдбата го е избрала и решава да придаде окончателна щриха и смисъл на живота си. Натиска педалите и взима на таран първия изпречил му се замърсител. Това е един клет тролей двойка. От старите. Велосипедистът губи, но с достойнство. Издъхва с усмивка на лицето. За съжаление няма кой да му обясни, че тролеите са на ток и не са особено замърсителни. Все пак героят си е герой. Случайни младежи от тълпата започват да събират пари, за да се вдигне паметник на анонимния колоездач. Така и така има един празен постамент в центъра на София. Яд ме е, че не видях как младият еко идол се натъква на група мигранти пред централна баня. Не чух оживената дискусия дали е харам да изнасилиш жена, ако преди това си и смигнал с дясното око. Какво точно ще си кажат не е ясно, но съм убеден, че ще се разделят като добри приятели. Двама от добрите приятели отиват в бърза помощ с разпорени кореми. На финала на анонимната разходката Грета се среща и с водещи анонимни политици. Апотеоз! Те, разбира се съвсем случайно карат скейт бордове в градинката пред НДК. Тунберг им подвиква приятелски, после те и подвикват и така… Подвикват си. Така, чрез подвиквания се ражда идеята за новата еко политика на България, в която трябва да се бетонира 80% от обработваемата земя в името на едно по-зелено бъдеще. Разбира се бетонът ще бъде боядисан в зелено, защото бъдещето го налага. Край на разходката.

Прочети цялата публикация