Нека да бъдем мъдри европейци в Третата Световна война

През 2023 година парламентарното мнозинство подкрепи идеята да пращаме оръжие на Украйна, която да използва против руските военни части. В май месец тази година се даде зелена светлина от европейските политици по висшите етажи нашето оръжие да бъде използвано срещу руски обекти. Защо се бутаме ”между шамарите”?

От т.нар. десни ще получим следния отговор: “Ние сме членове на НАТО”. Миналата година служебният военен министър Димитър Стоянов и посланикът на САЩ Кенет Мертен са обсъдили модернизацията на армията и помощта на България за Украйна. Американският посланик също така оцени високо действията и ролята на София в конфликта в Украйна. И все пак имаме ли друг избор?

Естествено, че да. Нека да погледнем един пример – Унгария. Страната като нас има аналогично развитие на историята за последните 100 години. И двете държави сме съюзници на Третия райх и си плащаме солено за тази постъпка, след което преминаваме в соц лагеря и съответствено сме част от Варшавския договор. След промените в политическите ни системи се стремим към европейска интеграция и ставаме членове на ЕС и НАТО. Но в какво е нашето различие?

Първо - българският елит като че ли се стреми да бъде един от първите, който ще направи действия, които да се харесат повече на нашите партньори, отколкото да се помисли какви биха били последствията от тях. Унгария заради малцинството в Украйна категорично отказва да праща оръжие, защото не иска сънародниците им да бъдат под прицел на руска атака. Управляващата коалиция на Петков включваше партия, чийто електорат е приятелски настроен към Русия. БСП (въпреки твърденията, че Нинова е изпращала оръжие и ако е така то по такъв начин тя излъга електората и много свои другари) се противопоставяше на изпращането на военна помощ за Украйна, така че ПП измислиха заобиколен вариант, който да позволи на България официално да отрече, че въоръжава Украйна. Правителството изнасяше за други страни от Европейския съюз, включително Полша, а след това оръжията пътуваха до Украйна, без на теория България да бъде замесена. Споер Кирил Петков София успя да предостави "около една трета от боеприпасите", необходими на украинската армия в началния етап на конфликта. България е произвеждала и доставяла оръжия на Украйна. Според документи, доставките са стигали до Украйна през фалшив полски краен купувач. Междувременно в България ситуацията стана публично достояние още през юни 2022 г., когато ръководителят на държавната експортна компания "Кинтекс" Александър Михайлов подаде оставка според някои по политически причини и може би в отмъщение оповести данни за секретен износ на боеприпаси за Украйна.

"Михайлов говореше за износ на стойност 2 млрд. евро .... Той спомена и за доставки на боеприпаси за системата за залпов огън BM-21 Grad", както пише Die Welt. А в края на миналата година открито заявихме за подкрепата на Украйна с боеприпаси.

От друга страна не мислим как нашата подкрепа за Украйна ще се отрази на нашите сънародници там и не само. Ако Киев “падне” следващата страна, която е готова да събуди яростта на мечката е Молдова. В някои моменти нещата са още по-чупливи от геополитическа гледна точка с Приднестровието. Политическият елит в Кишинев не скрива своите планове да види държавата си единна с Румъния, но това означава изостряне на конфликта между молдовци и руснаци, а също така като участник ще бъдат привлечени и гагузите, които по-скоро са готови да заемат руска страна. Такова възможно развитие на сценария ще усили на участието на Букурещ косвено или пряко. Това означава, че в опасна близост може да има конфликт до нашата граница.

Второ – как Будапеща вижда решението на конфликта в Украйна? Просто – по дипломатически път. И тъй като Финландия не е тази страна, която в 70-те успя още повече да накара двата лагеря да общуват, то Хелсинки реши да стане част от стратегията Анаконда (прочете идеите на англо-саксонската геополитическа школа, по-конкретно идеите на Маккиндър, Спайкмън и Мехън, за да разберете, за какво говоря). За дипломатическо решаване на кризата в Украйна Виктор Орбан говори от самото и начало, на същата позиция е и президентът на България, но главните партии в политическия живот на страната ни категорично отказват да подкрепят тези идеи.

Ако започнем да действаме като Виктор Орбан, прави ли ни по-малко атлантици? Не! За успокоение на т. нар. “десни” представям няколко факта:

Виктор Орбан описва събитията в Крим като “анексия”. А действията на Русия към Украйна като “агресия”; Будапеща нито за минутка не мисли да излезе от ЕС и НАТО; Партия ФИДЕС за разлика от някои други евроскептици не иска разваляне на Европейския съюз, а неговото реформиране; Унгария се смята за част от европейската цивилизация; Орбан посети както Киев, така и Москва за по-малко от месец. Това говори за уважението, което има сред украинските и руските елити.

Унгария също така бе в ОВД и СИВ, има население от 9 милиона души и е част същия геополитически регион като и нашата държава, тоест ние имаме много общо с нея. Обаче защо при нас не се получва? Проблемът на България е, че правителството се съобразява повече с интереси отвън, по този начин може и да развиваме бизнесите си в сферата на производството на оръжия, но също така “дърпаме мечката за опашката”.

По този начин рискуваме да се доближим до нова национална катастрофа след евентуална световна война. Да не забравяме, че геополитическите интереси на наши съседи към териториите ни са актуални в една или друга степен. За съжаление съвремието не ни дава мъдри политици. Едно е да гледаме дебатът между Никсън и Кенеди - двама титани в американската политика, а съвсем друго инфалтиността на съвременни бъдгарски и даже американски лидери. Само погледнете участието на кандидатите за народни представители сега. В миналия век се срещаха великите исторически личности Рузвелт, Сталин, Чърчил, Атли, Труман. На такова място в историята за сега имат право да претендират Путин и Си, но как ще видят новия световен ред тези хора и как ще бъдат разпределени влиянията е друг въпрос. Дали Лавров ще се отнесе така към България, както Молотов е въпрос с повишена трудност. Затова е най-добре да се придържаме към мнението на тези, които показват мъдрост в политическата арена като президентът Радев и Виктор Орбан.

Станислав Младенов преподавател по международни отношения в град Казан, Русия

Прочети цялата публикация