„Хранителната верига“ – само с пари ли се купуват избори…

1. Хасково - на терен работят Ами (Капитан Андреево, свързан и с Таки) и Семката. 2. Габрово - В Габрово и Севлиево купува Памперса. Наглостта е стигнала такива размери, че се правят срещи, на които присъстват полицаи на високи нива (от Севлиево), като доказателство, че МВР няма да пречи на търговията с вот. Другият купувач за района е с прякор Трите хикса (ХХХ). 3. Монтана и Враца - Митко Галата. 4. В София област (Ихтиман, Ботевград и Самоков) вършее Радо Слънцето. Там се очакват много гласове за бившия вътрешен министър Калин Стоянов и пресен партиец при Пеевски. 5. В Костинброд за Пеевски пазаруват дама с първо име Анелия и прякор Трафикантката, както и известният в района Д.Г. с прякор Мишо. Това разбрахме от пост на Иво Мирчев, който конкретизира кой, как, къде и защо упражнява „търговия с влияние“ по места, когато става въпрос за избори. Но трябва ли ти пари, или вече може и без тях… Оказва се, че може и без тях. Как? Идват поредните избори. И за какво започва да се говори… За политики ли… Не. Кой го интересуват политики за хората… Говори се за купуването на гласове, разбира се. Защо? Защото това се превръща в нещо обичайно за България. Задейства се цяла една „хранителна верига“, която е пряко свързана с пари, а у нас избори започнаха да се провеждат доста често. А така „храната“ е повече. Защо има купуване на гласове Народът прост, животът скучен – озъбено свирепо куче! Това пише Никола Вапцаров в стихотворението си „История“. Народът беден, а 100 лева са си 100 лева. Хората (МВР), които се занимават с охраната на избори, много добре знаят кой къде "работи", какви пари се предлагат. Да, трудно се доказва това, но ако някой иска да го докаже, ще го направи. Само да се върнем на прякорите на дилърите, които Ивайло Мирчев изнесе - Коча, Пръча, Квазимодото, Ушака, Психото, Питона, Бургията, Нафтата... Класика… Това са „оперативните работници“. Но някой по веригата ги „храни“ с пари, за да може и те да „хранят“ онези след тях - гласоподавателите. Тук вече идва и новият момент. С пари всеки знае, но има и нова заплаха, която звучи така: „Просто го правиш, защото иначе знаеш какво ще стане?“ За какво става въпрос Понеже изборите зачестиха, малко са хората, които имат неограничени ресурси. Но точно те наблягат на новото. След като от дълго време са работили с едни и същи хора от „хранителната верига“, разговорът се свежда до „просто го правиш“. И той, въпросният, „просто го прави“. Прави същото като и при други избори, но за него няма толкова, колкото е имало преди, а понякога и нищо няма. Защото, ако не го направи, „знае какво го чака“. Обикновено това работи, когато човекът от „хранителната верига“ е пряко зависим от закона – разбирай, ще му се опрости присъда, досие, няма да пострада. Когато човекът е такъв, „просто го прави“. Какво е решението Кой каквото „натиска“, каквато и пружинка „да е навита“, колкото и пари да се раздават, това е нещо „много малко“ (влиянието на купуването на гласове). „Много“ е, когато малко гласуват. „Малко“ е, когато „много“ гласуват. Ако искаме да го направим това нещо „малко“, трябва да се гласува колкото може по-активно (много). Ето така се неутрализира в голяма степен купеният вот. 100 лева са си 100 лева, но гласът на всеки значи много повече от една зелена хартийка. Когато го разберем, ще станем много. Когато станем много и сме обединени, България ще е друга. Просто е.

Прочети цялата публикация