Клаудиу Кешеру: В Черно море не гоня рекорди, играя за удоволствие

Клаудиу Кешеру изненада мнозина това лято, след като реши да се завърне в родния футбол, за да облече фланелката на Черно море. На 37 години румънският нападател, известен със своите успехи с Лудогорец, трябваше да реши проблема в предни позиции за "моряците", които току-що се бяха разделили с Атанас Илиев.

На "Тича" бившият национал на Румъния все още търси първото си попадение, но в интервю за Novsport.com сам признава, че функцията му на терена сега е много различна от онази в Разград.

- Клаудиу, какво е моментното ти състояние и позволява ли то да играеш срещу Левски? - Добре съм, имах лек проблем, но нищо сериозно. Най-важното е, че усещам отбора готов за този мач от най-високо ниво. Не бяхме в най-добрата си форма през последните седмици, всеки е готов за дербито.

-Знаеш ли колко гола имаш срещу „сините“, сякаш ти бяха любима жертва, докато бе играч на Лудогорец? Веднъж вкара и от ъглов удар, предполагам го помниш? - Да, помня и аз. 4-5 пъти съм вкарвал срещу Левски, ако не бъркам. Изпуснах дузпа в онзи мач на "Герена", после вкарах от ъглов удар. Тогава станахме шампиони заради тази победа. Преди това не бях вкарвал от корнер.

- Как се стигна до трансфера ти в Черно море? Беше малко изненадващо... - Истината е, че и за мен беше изненада. Бях готов да приключвам и повече да не играя. Но постоянно тренирах, така съм учен от 15-20 години. Дойде обаждането от Илиан Илиев, с когото се чуваме, откакто си тръгнах от Лудогорец. Познавахме се и преди това. Разговаряли сме, но не да идвам в Черно море. След раздялата ми с Лудогорец той ме поиска, но тогава не беше моментът. Сега лятото Даниел Димов и Пламен Илиев ми се обадиха, а после се чух с Илиан и нещата се получиха много бързо.

- Кое е първото, което ти направи впечатление в Черно море? - Да, инфраструктурата не е като тази на Лудогорец, но това е нормално. Условията са добри, често са в първите 6, второто място от миналата година е впечатляващо на фона на бюджета. Другото, което ми прави впечатление, е атмосферата в отбора. Наистина е на високо ниво и това държи резултатите. Феновете ги усетих много близки. В трудните моменти, те са там. Вдига се нивото с тях.

- На 37 години и след всички успехи, които постигна, какво те задържа още на терена? - Желанието (Смее се). Аз съм човек, който наистина във всяка тренировка се раздава на 100%. За другите дори е странно, че съм постоянно в процеса, често ме виждат и във фитнеса. Интересното, че младите го забелязват. Виждат, че един човек, който има всичко, още има желание да тренира и да е на базата всеки ден.

- Смяташ, ли че си пример за подражание от младите? - Гледат, гледат. Аз съм човек, който отива към другите. Опитвам се да ги разбирам, бил съм на тяхната възраст. Съвети давам, когато искат. Постоянно им говоря, че могат, но трябва да бъдат постоянни, трябва да бъдат себе си. По-важно от думите е,какво показваш.

- На няколко пъти бе близо до гола, но той все още не е факт. - Няма как да не искам да вкарвам. Истината е, че на моите години вече играя ситуациите не за да вкарвам, а за отбора. Всички знаят, че мога да бележа. Дойдох за удоволствие. Търся по-добре пласирания съотборник, моята роля е малко по-различна. Не гоня рекорди, а играя за удоволствие. Тествам себе си и помагам с колкото мога.

- Да разбираме ли, че това е подготовка за треньор? - Сега уча за треньор и спортен директор. Така съм се разбрал и с Илиан, когато е необходимо да ходя на курсовое. Уча в Румъния.

- Къде се чувстваш по-силен? - В момента повече на позицията спортен директор. Подготвям план за диплома, имам проект. Имам още един модул.

- Би ли работил на такава позиция в България? - Никога не се знае, в момента уча интересни неща. Например, видях във Франция как се работи и какво се очаква от тази позиция. В Румъния не са готови за такава работа и не са наясно колко е важно да имаш спортен директор от такъв характер. Това важи за футбола, разбира се, не за всички спортове. Същото е и в България, но всичко опира до бюджет. Когато нямаш финанси, тогава задачите са повече. Радващо е, че и в моята родина, и в България се вижда промяна – нови стадиони, повече фенове. Преди 30 години и двете страни имаха резултати. Сега, 3 години по-късно виждам промяна в България и това е радващо.

- Да разбирам, че след края на футбола няма да останеш далеч от играта? - Ако не съм на терена, ще съм извън терена, но близо до него. 30 години учих тази материя и разбрах много неща. Искам да предам това сега на следващите поколения.

Прочети цялата публикация