Иво Сиромахов: Някой помни ли, че преди Малкович директорът на Народния театър избра Доган пред Морфов

Протестът пред Народния театър е поредният смешен повод да си късаме ризите и да викаме сърцато „Долу!“ и „Да живей!“, но има някои детайли, които са важни, ако искаме да разберем какво всъщност се случва.

Защо е смешен?

Това коментира във 'Фейсбук" Иво Сиромахов.

Защото народният гняв не е насочен към театъра. Не е насочен и към режисьора Джон Малкович, който несъмнено е велик артист. Гневът е насочен към една пиеса, написана преди 130 години. Авторът ѝ Джордж Бърнард Шоу отдавна е мъртъв. И няма как да защити текста си.

Някакви хора сега са се сетили да се обидят на мъртвия автор и да протестират срещу това, което е написал преди 130 години.

Любопитен факт е, че пиесата на Бърнард Шоу вече е поставяна два пъти в България и то неотдавна – през 1995 година във Врачанския театър и през 2010 година в Русенския театър. Тогава не е имало никакви възражения от будната патриотична общественост срещу пиесата. Даже режисьорът Поляков е получил награда на някакъв фестивал. И тогава всички са били щастливи. А сега изведнъж се оказват нещастни.

Излиза, че проблемът не е в пиесата. Убеден съм, че никой от протестиращите тази вечер не я е чел и няма представа какво пише в нея. Някой им е казал, че пиесата е антибългарска, но дали е така – те не знаят. (Аз лично съм чел пиесата и тя е доста семпла, но това не е важно). Проблемът не е и в Джон Малкович – човекът е поканен на гастрол и нищо не ни е направил. Проблемът е някъде другаде.

Хайде да поразсъждаваме къде може да е.

Да видим кой управлява Народния театър. Някой си Васил Василев – човек със съмнителна творческа биография. Този неизвестен човечец изведнъж стана известен с това, че когато беше избран за директор на Народния театър, той назначи за пиар на театъра пиарката на Ахмед Доган - фамозната Велислава Кръстева. Тя, след като беше назначена за пиар на Народния театър, продължаваше да съпровожда Доган до избирателните секции и да го гледа с обожание. Това отвратително действие предизвика бунта на най-добрия български режисьор Александър Морфов. „ДПС ли управлява Народния театър?“, попита той и заради този въпрос беше уволнен от директора Васил Василев.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ ИЗБРА ДОГАН ПРЕД МОРФОВ.

Тогава също имаше протести пред Народния театър. Протестите бяха доста по-скромни и значително по-културни. Защото протестиращите бяха хора на изкуството. Морални и достойни хора, които знаеха защо са там.

Гласът им не беше чут. Пиарката на Доган остана в театъра, а Морфов беше изхвърлен. Чиновниците победиха твореца. Както се е случвало много пъти в нашата история.

Василев продължи да си управлява Народния театър, както му е кеф, да уволнява и да назначава, когото си иска, а пиарката Кръстева в някакъв момент реши, че театърът не е голямата ѝ любов и го напусна. Голямата ѝ любов внезапно се оказа Делян Пеевски и тя се включи жарко и всеотдайно в изграждането на новата му партия. За нея дойде време за Ново Начало.

И днес виждаме някакъв необясним протест пред Народния театър. Срещу пиеса, написана преди 130 години. И която никой не е чел.

Аз имам три въпроса:

1. Защо този протест по странен начин съвпада с момента на най-опорочените избори, в които брутално са купувани гласове?

2. Има ли някой политик интерес сега да се дърлим в социалните мрежи за пиеса, която не познаваме, вместо гневът ни да е насочен към престъпните политици, които се гаврят с вота на хората?

3. Мъртвият Джордж Бърнард Шоу ли е най-опасният враг на българите или живите Делян Пеевски и Бойко Борисов, които в момента се споразумяват за правителство и вече разпределят министерства и държавни пари?

Аз имам отговор на тези въпроси.

А вие имате ли?

Прочети цялата публикация