16 ноември 1869 г.: Официално откриват Суецкия канал

На 16 ноември 1865 г. официално е открит Суецкият канал - изкуственият воден път на морското равнище, минаващ от север на юг през Суецкия провлак в Египет, за да свързва Средиземно море и Червено море.

Каналът разделя африканския континент от Азия и осигурява най-краткия морски път между Европа и земите, разположени около Индийския и западния Тихи океан. Това е един от най-често използваните и важни морски пътища в света.

След многократни разширения през годините днес той е дълъг 193,30 км, дълбочината му е 24 метра, а на ширина е 205 метра. ​ Каналът се използва широко от съвременните кораби, тъй като е най-бързият път от Атлантическия океан до Индийския океан. Таксите, плащани от корабите, представляват важен източник на доходи за египетското правителство.

Железопътна линия и канал за сладка вода минават по западния бряг успоредно на Суецкия канал.

Каналът минава между пристанището на Порт Саид и Суецкия залив, през почви, които варират в зависимост от региона. В Порт Саид и околностите почвата е съставена в продължение на хиляди години от утайки от тиня и глина, отложени от водите на Нил. Тази формация се простира до Кантара, на 40 км южно от Порт Саид, където тиня се смесва с пясък.

Централният регион на канала между Кантара и Кабрет се състои от фини и едри пясъци, докато южният район съдържа разпръснати слоеве от скали, вариращи по текстура от мек пясък до някои калциеви скали.

Суецкият канал е разположен на морското равнище и височината на нивото на водата се различава леко, а екстремният диапазон на приливите е 65 см на север и 1,9 м на юг. Бреговете на канала са защитени срещу отмиване и вълни, генерирани от преминаващите кораби, чрез облицовки от твърди камъни и стоманени шпунтови пилоти, съответстващи на естеството на почвата във всяка област. От двете страни на канала на всеки 125 м има швартови кнехтове за акостиране на кораби в случай на авария и километрични табели, които помагат да се определи местоположението на корабите във водния път. Плавателният канал е ограден със светлинни и отразяващи шамандури като навигационни средства за нощния трафик.

Прочети цялата публикация