SOS: Горите ни горят на кладата на регламентираната сеч

Пожари, наводнения, суша, пресъхване на извори и реки, бедстващо население. Виновни няма. Изход няма. Разчитаме на природата. А защо не погледнем нормативната си система? Дали тя не допринася за нашето страдание?

Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (обн., ДВ, бр. 64 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2013 г., бр. 72 от 2015 г. и бр. 71 от 2017 г. изм. и доп. ДВ. бр.84 от 29 Септември 2020г., изм. ДВ. бр.50 от 9 Юни 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 31 Октомври 2023г.) предвижда масови сечи за прокарване на просеки за харвестъри (тежки дърводобивни машини, използвани за механизирано рязане, кастрене и разкрояване на дървета). Според информация на WWF, намерила място в статията на Светослава Ингилизова „WWF: Подготвя се застрашителна преексплоатация на горите“, публикувана в fakti.bg, новата наредба предизвиква сериозни опасения относно тяхното въздействие върху горските екосистеми и устойчивото управление на горите. Специално внимание се обръща на алинея 17 в чл. 50, която сега гласи, че „обемът на маркираната дървесина за прокарване на извозни пътища и технологичните просеки, не се включва при определяне интензивността на сечта.“

1. Подготвя се изменение на алинеята, предложена за обществено обсъждане заедно с цялата наредба до 18.12.2024 г. Проектът може да се види на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите. Според новия текст алинея 17 се изменя така:

„(17) Обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението. Площта на съществуващите и новоизградените просеки е до 17% от площта на цялото насаждение или имот.“ Следователно предвижда се новите сечи за просеки да се увеличават над планираното до 17% от площта на гората. Нормата на чл. 50, ал. 17 ще позволява не само изграждане на просеки за временни горски пътища, но и за временни въжени линии и складове за дървесина, като общият обем на разрешените, но невключените в утвърдения по определения ред план за горски сечи може да достигне 17% от от площта на предназначената за сечене гора.

Тревожното е, че се допуска допълнително сечене в обем, който е фиксиран до 17% от горските площи, без тези 17% да влизат в обема на планираните сечи, без да са получили административно разрешение и то да може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Под прикритието „просеки“, които може да са наложителни в случаите на гасене на пожари, се промъкват и сеч за горски складове и за въжени линии. С други думи разпоредбата за изключване от нормалната процедура за осъществяване на горски сечи разширява своето приложно поле до почти една пета от планираната и предварително обмислената от компетентните държавни органи сеч. Към планираната сеч, която се утвърждава със заповед на длъжностни лица, се прибавя непланирана сеч в обем на 17%, която също така е допустима, без да се изисква разрешение за нея. Тя е изцяло в прерогативите и свободното усмотрение на лицата, които реално ще прокарват просеки. На тях наредбата ще им „отпуска“ 17% от горската площ, която те могат да класифицират като просека, горски складове (неограничен брой), въжени линии – също неограничени по брой, дължина и ширина. Важното е да достигнат 17%, нещо, което не винаги се измерва точно със швейцарски мерки, затова с тревога се приема, че може да е и една пета от разрешената сеч. Ако мога да обобща, разширява се обемът на законната регламентирана сеч, като се позволява на дървосекачите под прикритието на просеки за сеч, складове, въжени линии да усвоят още една пета от непланираната сеч.

2.Законосъобразна ли е тази разпоредба, съответства ли на Закона за горите и на Регламент 2023/1115 на ЕС?

Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. е насочен към предотвратяване на обезлесяването и деградацията на горите, като регулира предоставянето на пазара на Съюза и износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с тези процеси (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32023R1115). Регламентът подчертава значението на горите за екологичните, икономическите и социалните ползи, които те предоставят, и изисква мерки за опазване на горите и предотвратяване на тяхното унищожаване.

Измененията в българската Наредба за сечите, които ще позволят до 17% от площта на гората да бъде допустима за сеч за просеки, противоречат на принципите на Регламент (ЕС) 2023/1115, защото водят до значително обезлесяване и деградация на горите. Затова е абсолютно наложително тези изменения да не се вмъкват в края на член 50 със 17 алинеи и да се поставят на неподходящо систематично място, което урежда една съвсем различна материя. Те трябва да бъдат внимателно оценени и съобразени с европейските регулации, за да се гарантира устойчивото управление на горите и опазването на околната среда.

В този си вид между Наредбата за сечите в горите и разпоредбите на Закона за горите има съществени противоречия и те трябва да бъдат премахнати. Според чл. 50, ал. 17 от Наредба № 8 от 2011 г. се допуска добивът от сечи за просеки да не се включва в допустимия размер на ползване, определен от горскостопанските планове и програми, а това противоречи на чл. 13, ал. 4 от Закона за горите. (вж. цитираната статия във fakti.bg/bulgaria/931832-wwf-podgotva-se-zastrashitelna-preeksploatacia-na-gorite). Тази разпоредба обезсмисля горскостопанското планиране, което отчита състоянието на горите и застрашава практиките за устойчивото им управление/пак там/.

Наред с това има сериозна опасност за останалите дървета и горската екосистема при навлизането на тежки машини за прокарване на просеки, складове, въжени линии. Използването на тежки дърводобивни машини като харвестъри може да доведе до няколко негативни последици според WWF и анализа на цитираната статия:

1. Увреждане на кореновата система: Тежките машини могат да компрометират кореновата система на дърветата, намиращи се в непосредствена близост до просеките, което може да доведе до тяхното отслабване и дори загиване.

2. Почвена ерозия: Прокарването на просеки и движението на тежки машини може да увеличи ерозията на почвата, което допълнително застрашава здравето на дърветата и цялостната стабилност на горската екосистема.

3. Фрагментация на горите: Създаването на просеки може да доведе до фрагментация на горските масиви, което нарушава местообитанията на дивата природа и намалява биологичното разнообразие.

4. Влошаване на здравословното състояние на горите: Навлизането на тежки машини може да доведе до влошаване на здравословното състояние на горите, като увеличи риска от болести и вредители по тях.

Тези фактори подчертават необходимостта от внимателно планиране и оценка на въздействието преди да се предприемат такива действия, за да се гарантира устойчивото управление на горите и опазването на околната среда.

3.При наличието на толкова много негативи се поставя въпросът каква е ползата, какъв е смисълът да се засягат толкова много гори за да се правят просеки?

Прокарването на просеки за тежки дърводобивни машини като харвестъри има някои предимства, но те трябва да бъдат внимателно балансирани с екологичните рискове:

А. Ефективност и безопасност: Харвестърите могат да увеличат ефективността на дърводобива и да намалят риска от трудови злополуки, тъй като те автоматизират много от процесите, които иначе биха били извършвани ръчно.

Б. Икономически ползи: Увеличената ефективност може да доведе до по-ниски разходи за дърводобив и по-високи приходи за дърводобивните компании.

В. Достъп до труднодостъпни райони: Прокарването на просеки може да осигури достъп до горски райони, които иначе биха били труднодостъпни, което може да улесни управлението и поддръжката на горите.

Ако трябва да обобщим, „ползите“ са улесняване на достъпа до горските масиви с оглед по-лесното им и бързо унищожаване и съответно по-бързото увеличаване на печалбите на дърводобивните предприятия. Трудно може да се каже, че увеличаване на непланираните сечи служи на интересите на държавата и народа. Смятам, че става въпрос за защита на частни бизнес интереси, които обаче влизат в дълбоко противоречие с интересите на населението ни, защото разрушават най-хубавата част от природата – гората.

4.Въпреки изброените потенциални ползи, които ощастливяват бизнеса с природни богатства чрез тяхното унищожаване и консумиране, е важно да се вземат предвид очевадните негативни въздействия върху околната среда, които изброих по-горе. Затова е от съществено значение да се прилагат устойчиви практики и да се извършват оценки на въздействието върху околната среда преди да се предприемат такива действия.

Наредба 8 и специално проектираното изменение на алинея 17 в чл. 50 противоречи на няколко ключови разпоредби:

Първо, на Закона за горите. Чл. 13, ал. 4 от него изисква горскостопанските планове и програми да определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок от 10 години. Горскостопанските планове и програми са тези актове, които отчитат състоянието на горите и осигуряват устойчивото им управление. Те се утвърждават със заповед от:

1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;

2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.

Заповедите на посочените държавни органи могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. – чл. 13, ал. 8 и ал. 9 от Закона за горите.

Допълнението на чл. 50 с алинея 17 от Наредба № 8, което позволява добива от сечи за просеки да не се включва в допустимия размер на ползване, компрометират тези планове и програми://www.minfin.bg/bg/legislation) и може необезпокоявано да ги заобикаля.

Второ, Наредбата влиза в очевадно противоречие с Регламент (ЕС) 2023/1115, който съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната. и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Чл. 1 и чл. 3 от Регламента подчертават необходимостта от предотвратяване на обезлесяването и деградацията на горите, както и от осигуряване на устойчиво управление на горските ресурси. Измененията, които позволяват до 17% от площта на гората да бъде допустима за сеч за просеки, могат да доведат до значително обезлесяване и деградация на горите, което противоречи на целите на регламента.

Тези противоречия подчертават необходимостта от внимателна оценка и съобразяване на националните нормативни актове с европейските регулации, за да се гарантира устойчивото управление на горите и опазването на околната среда. Според мен наредбата се опитва да заобиколи законите и да заблуди всички граждани на страната ни, които се борят за устойчивостта на горите – една от целите на зелената сделка и тенденцията в развитието на света – запазването на природата. Министерският съвет и министерството на земеделието и горите са използвали опасната епидемиологична обстановка през есента на 2020 г. (ал. 17 влиза в сила на 29.9.2020 г., когато населението ни е треперило в ръцете на опасната смъртоносна заразна болест Ковид 19), за да прокара една изключително вредна правна норма, да развърже ръцете за любителите на така добре познатото ни „регламентирано“ изсичане на гори, което прикрива всички нечисти посегателства срещу красивата ни природа. И апелирам към гражданите, които страдат от липсата на вода или от опасните наводнения през 2021, 2022, 2023 и 2024 – помислете, преди да изсечете дори едно дърво, помислете за генезиса на вашето нещастие. Борете се не само срещу бракониерството, но и срещу „законосъобразното“ изсичане на гори. Иначе ще продължите да страдате, а към вас ще се присъедини и останалата част от населението. Защото горите са живот в буквалния смисъл на думата и тяхното унищожение трябва да оттеква и във вашите души!

Време е юристите да не позволят планираното от министерството изменение и допълнение на наредбата за сечта на горите, а ако то се приеме, да го атакуват като незаконосъобразно във Върховния административен съд и да искат отмяната на не само противозаконните, но и на противоконституционните норми. Това ще бъде техният принос в борбата за запазване на природата и нейните богатства.

Действайте, протестирайте, докато не стане късно. В преброените дни на служебното правителство ще се приеме тихомълком една наредба, която ще развърже ръцете за противозаконна регламентирана сеч на горите. Хора, бдете! Дървета може да се засаждат, но са им необходими 20-25 години да израстат.

Паулина Шишкова

Прочети цялата публикация