Анализ на ISW oспорва твърденията на Путин за стабилност в Русия и успех във войната

Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е трябвало да започне войната с Украйна още през 2014 г., когато бе подписано примирието, вместо да изчаква до 2022 г. Тази позиция той изрази по време на годишната си телевизионна пресконференция "Пряка линия" на 19 декември, предава News.bg.

Путин твърди, че Русия се е подготвяла систематично за войната и отхвърля обвиненията, че нахлуването през 2022 г. е било „спонтанно“. Той аргументира нападението с отказа на Украйна да спазва Споразуменията от Минск II.

Споразуменията от Минск II: Предимства за Русия и нарушения

Споразуменията от Минск II предоставиха значителни предимства на Русия, като наложиха на Украйна ангажименти, които ограничаваха нейния суверенитет. Те позволиха на подкрепяните от Москва сепаратисти да задържат окупираните територии от 2014 г., без да изискват от Русия да изтегли своите въоръжени сили. Споразуменията също така утвърдиха руския разказ, че сепаратистите действат независимо от Кремъл, въпреки че доказателствата сочат обратното.

Тези договорености създадоха „прекратяване на огъня“, което руските проксита често нарушаваха с подкрепата на Москва. Русия използва тези позиции за подготовка на мащабното нахлуване през 2022 г.

Преговори и искания на Русия

Путин настоява преговорите с Украйна да се базират на исканията от 2022 г., когато руските войски се намираха в настъпление. Той подчерта, че всички бъдещи споразумения трябва да отразяват „реалностите на място“ и да включват изисквания като демилитаризация и неутралитет на Украйна.

През март 2022 г. проектодоговорът, предложен от Русия, предвиждаше Украйна да остане неутрална държава, да не влиза в НАТО и да ограничи своята армия до 85 000 войници. Тези условия напомнят ограниченията, наложени на Германия след Първата световна война.

Путин продължава да настоява за пълната капитулация на Украйна, вярвайки, че Русия ще надделее военно и ще сломи волята на Киев и Запада.

Реалности на бойното поле

Руските сили постигнаха ограничени успехи през 2024 г., като техните настъпления в Източна Украйна забавиха значително. Въпреки самохвалствата на Путин за „напредък с квадратни километри“, реалността показва тежки руски загуби. Само през ноември 2024 г. Русия е претърпяла средно 1523 жертви на ден – нов рекорд за войната.

Украинската армия, от своя страна, успя да освободи значителни територии, включително Киев и Херсон, и да осигури ключови позиции на фронта. Въпреки това Русия продължава да следва стратегия на „изтощение“ с надеждата за постепенно изтощаване на украинските сили и намаляване на западната подкрепа.

Пропаганда и вътрешни настроения в Русия

Путин продължава да лансира разказа за нелегитимността на украинския президент Володимир Зеленски, като опит да делегитимира правителството на Украйна и да оправдае войната. Тази реторика цели да прехвърли вината за липсата на мирни преговори върху Киев и да поддържа подкрепата за конфликта сред руското население.

Според проучвания, руската обществена подкрепа за войната намалява, а все повече граждани изразяват желание за нейното прекратяване, дори с териториални отстъпки. Въпреки това Путин продължава да подчертава „високата бойна готовност“ на руската армия и ролята на нови оръжия като ракетата „Орешник“.

Заключение: Пътят напред

Настоящата стратегия на Путин разчита на изтощение на Украйна и Запада, но успехът ѝ остава под въпрос. Високите загуби, ограничените военни успехи и нарастващото недоволство сред руското население поставят под съмнение устойчивостта на тази политика. Западните съюзници продължават да играят ключова роля, като тяхната подкрепа може да определи изхода от конфликта.

Прочети цялата публикация