Карлос Насар: Не мога да предам така лесно страната си

Щангистът Карлос Насар стана европейски, световен и олимпийски шампион през 2024 г. Той даде ексклузивно интервю пред bTV, като обяви, че отново е имал оферти от чужди държави, но остава да вдига за България.

"Моята снимка на годината е тази, на която съм с ръце нагоре. Защото България беше най-високо. Българското знаме беше най-отгоре на всички мои състезания и просто…ето така! Смазахме конкуренцията и ги размазахме на всяко едно състезание. Просто тази година успях да ги унищожа, да ги смажа и никой дори да си помисли, че може да ме победи. Беше една луда, луда година. Да, сбъднах част от мечтите си, но искам да остана в историята както на българския спорт, така и, защо не, на световния!“, коментира Карлос Насар. Има ли случай, в който желязното момче, суперталантът на световната тежка атлетика, плаче? Само веднъж! Сърцето на Карлос Насар се е разтопило само веднъж. Тогава, когато губи част от себе си: своя откривател и треньор – Илиян Илиев:

„Последният път, когато наистина плаках със сълзи е на погребението на личния ми треньор – Илиян Илиев. Аз не помня други случаи, в които да съм плакал. Може и да не е единственият. Като дете 100% за нещо съм плакал, в съзнателния ми живот нямам друг такъв спомен.“, признава златният медалист от Париж 2024.

В Бахрейн Карлос сложи край на годината по перфектен начин – със световната титла. Часове по-късно получава поздравления от друга легенда на българския спорт – Христо Стоичков: „Много добро впечатление ми направи, че първо след световната титла ми писа нашият най-голям футболист, най-добър футболист – Христо Стоичков. Беше ми честитил титлата писмено, а на сутринта ми се обади да ми честити лично. С прекрасни пожелания. Това нещо, примерно, в Бахрейн – как могат да ми го дадат? Христо Стоичков, човек със "Златна топка", най-добрият футболист на България, който го знаят в целия свят." Като кажеш думата "България" някъде в България, те се сещат за Христо Стоичков! Този човек с деца, с внуци днес вече има. Този човек се сети за мен, да ми се обади, да ми честити. ВЕЛИКАН! Просто… нито аз мога да го върна някак, нито някой може да ми го даде обратно. Българите сме такива!“, коментира с емоция за Камата олимпийският шампион от Париж.

„НЕ, НЕ и НЕ!“ Така Карлос отговаря на поредните оферти от страна на Бахрейн и Катар. И обещава, че няма да промени решението си. Напук на финансовия колапс в Българската федерация:

„Продължавам да казвам „Не!“ Докогато не се оправи нашата федерация. Дори и да не се оправи, аз ще продължавам да казвам „Не!“. Това си е моята страна. Не мога да предам така лесно страната си. Българин е човекът, който ме е научил да вдигам 2 кг. Най-малкото заради него да остана тук, в България. Мен са ме създали тук, като личност, не там.“ Карлос Насар не иска да бъде шейх, а да бъде силата на народа. Затова и всяка една оферта е с отказ дори… преди да бъде отправена.

„Искат ме, наистина много ме искат. И сега още повече, като виждат как ги доминирам и размазвам. Определено всеки би поискал такъв спортист в тяхната федерация. Тези трудности, те ме създават като личност. Те ме мотивират да се развивам, да се събуждам всеки ден. Те ме поддържат така свеж и енергичен, какъвто съм аз сега. Във всеки мой успех виждам не само сянката му. Аз виждам неговия образ (на Илиян Илиев) във всеки един медал, на всяко едно състезание. Той е човек, който близките му и хората, които го познават… той просто не може да умре за техните сърце. Той е безсмъртен.“, коментира щангистът ни. Край със спорта. Това казват мнозина на Карлос, който през май е със срязан ахилес. Дори тогава обаче суперталантът ни не се отказва да се бори за своето – олимпийското злато:

„Който е виждал снимки на крака ми, отвратителна гледка. Зверска травма. Никой не може да си каже, че кракът ще е същият, камоли, че ще спортува. Не съм загубил вяра в себе си. Казвам го от сърце. Хората, които са дошли да ме видят, които са много малко хора, знаят, че не съм загубил нито за миг вяра. Когато хората ми казват: „Ти не можеш да се справиш!“ просто особено хората, които не ме харесват и са с фалшивите усмивки и са чакали този момент, за да ми кажат: „Ето, видя ли, ти не можеш да се справиш!“ и да злорадстват.“, коментира Насар. Любимата българска песен на основния претендент за наградата „Спортист на годината на България“ е: „Йовано, Йованке"! Просто е много силна песен. Тази песен ти предава емоция, кара сърцето ти да бие по определен начин. И най-вече събужда българското в теб!“, признава Насар.

Прочети цялата публикация