2024 година е била най-горещата за България от близо век насам

С около 0,5°C по-висока средногодишна температура спрямо предходния рекорд, отчетен през 2023 г., изминалата 2024 г. се нарежда като най-топлата година в България за последните близо сто години. Това сочат оперативните анализи на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Според експертите, средната температура за страната е била приблизително 2,1°C над обичайните климатични норми.

Рекордно топла зима и лято

Две от четирите сезона – зимата и лятото на 2024 г. – бележат най-високите средни температури от 1930 г. досега. Макар че пролетта и есента също са по-топли от обичайното, положителните им отклонения от нормата са по-слабо изразени. Именно през тези преходни сезони се наблюдават и единствените два месеца с температури под средните – май (с около 0,8°C по-ниска от нормата) и ноември (минус 1,2°C).

Лятото се откроява с още по-сериозни стойности. Юни е най-топлият такъв месец от 1930 г. досега, а юли и август минават под знака на няколко продължителни горещи вълни. Най-дългата серия от дни с максимални температури ≥ 32°C обхваща почти цялата страна между 6–24 юли и 8–19 август. В района на Сандански са измерени рекордните до момента девет последователни дни с над 40°C, а в Дългопол (област Варна) горещата вълна продължава цели 33 дни – от 26 юли до 28 август.

Валежи близо до нормата

Що се отнася до валежите, годишната сума за 2024 г. е около 610 литра на квадратен метър, или приблизително 8% под климатичната норма. Средно за страната количествата не се отклоняват драстично от обичайните, но по месеци се наблюдават значителни разлики. Февруари и октомври се открояват с най-големи валежни дефицити (съответно минус 63% и минус 66%), докато декември е най-дъждовен – валежите надвишават месечната норма със 127%.

Опасни явления и щети

Почти всеки месец на 2024 г. е белязан от екстремни метеорологични събития, довели до материални щети и дори човешки жертви. От април до септември гръмотевичните бури често са придружени от проливни дъждове, силни пориви на вятъра и градушки. Най-сериозен е ударът на 25 април, когато в Централна Южна България и Подбалканските котловини са унищожени близо 5000 декара селскостопанска продукция. В началото на юни подобни бури нанасят тежки щети в Софийска област, Велико Търново, Ловеч, Шумен и Стара Загора, като в някои райони градушките достигат големината на яйце.

Екстремните явления обаче не се изчерпват само с бури. На 22 юли мълнии предизвикват пожар в жилищна сграда в Пловдив, а в района на Централния Балкан загиват двама туристи. На 11 септември проливен дъжд и силна гръмотевична буря в североизточните части на страната причиняват наводнения в Белослав и Каварна. За едва три часа в Белослав е регистрирано количество валеж, превишаващо двойно средномесечната норма.

Горещини и пожари

Продължителните горещини през лятото, в комбинация с недостиг на валежи и човешка небрежност, водят до серия мащабни пожари в различни райони. Силните ветрове допълнително влошават обстановката и затрудняват гасенето, като на места се обявяват частични бедствени положения. Един от най-драматичните случаи е на 17 юли в село Воден, община Болярово, където пожар унищожава 35 къщи и взима десетки домашни животни, налагайки евакуация на местните жители.

Данните са по оперативна информация от метеорологичната мрежа на НИМХ. Окончателните резултати и анализи ще бъдат публикувани в Годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ в края на март на текущата година.

Прочети цялата публикация