Огнян Минчев: Сектантският политически манталитет не се лекува и неговият естествен резултат е маргинализация
Сектантският политически манталитет не се лекува и неговия естествен резултат е маргинализация. Искаха да правят фундаментална съдебна реформа, настъпиха една и съща мотика няколко пъти и като краен резултат девалвираха самата идея за конституционна промяна. Искаха да се освободят от олигархичния контрол над завладяната държава и неговата персонификация - Пеевски, но тръгнаха да го правят като кооптираха Пеевски в ролята на "златен пръст" на конституционното мнозинство. Искаха да арестуват и отстранят Бойко Борисов от политиката, но го върнаха с пълна сила на власт в компанията изцяло на партии на статуквото - БСП, ИТН, ДПС-Доган. Искаха да сменят корумпираните в системата на държавната власт - политическа, съдебна и административна, но решително останаха в опозиция - сега назначенията в т.нар. "регулатори" и всички останали институции - за много години напред - ще се правят изцяло от вече формираното мнозинство на статуквото.
Това обобщи във "Фейсбук" Огнян Минчев.
Наблюдавам дилемите и парадоксите на сектантския мироглед още от първите стъпки на политическата опозиция, прераснала в демократична общност. Наред с достойнствата си, тази общност носи една специфична култура на сектантски радикализъм, която води до самоизолация и самомаргинализация. Когато хвърлим поглед назад, в годините когато тази демократична общност е участвала във властта, нейните представители са генерирали не по малко корупция от всеки друг. Но политическите им сили - от СДС до ПП-ДБ - и техният етос продължават да претендират за политическо целомъдрие, което прави недопустимо "кръвосмешението" с партиите на статуквото, на олигархията, на завладяната държава. Прекалената претенция за целомъдрие в живота често създава "стари моми". Претенцията за политическо целомъдрие, ескалирана до политическо сектантство създава стерилна и в крайна сметка - антисистемна опозиция.
Аз поддържам категорично тезата, че на България днес е нужно редовно правителство. Но не ми е безразлично кой ще присъства в това правителство. Защото си спомням второто и третото правителство на ГЕРБ в периода 2014-2021 г. От 2014 до 2017 г. ГЕРБ управлява с Реформаторския блок. От 2017 до 2019 г. - с Обединени патриоти. Ами имаше разлика, да ви кажа, значителна разлика - въпреки, че главната партия и в двата случая бе ГЕРБ. Управлението с Реформаторския блок постигна значително повече и направи значително по-малко груби политически грешки и провали. Най-вероятно, до няколко дни ще имаме ново редовно правителство. Бих искал да видя поне ДБ като част от него. За съжаление, няма да стане. България няма да спечели от това. Реформите в държавата - също.
Прочети цялата публикация



"Украйна не бива в никакъв случай да отстъпва територии"
Виена – важно и значимо място в българската история и куртура
Огнян Минчев: Националните граници често бяха прокарвани от бившите колонизатори по принципа "Разделяй и владей"
Контрареформацията на Си Дзинпин - път или безпътица
Турция: Удобният автократ Ердоган
Политически събития на бързи обороти: Какво следва след оставката на правителството
Тръмп посочи Кевин Хасет и Кевин Уорш като потенциални нови шефове на Федералния резерв ВИДЕО
Оставката не е катарзис: протестът трябва да продължи
Какво пишат медиите в Германия за оставката в България
Неороялизъм: Мечтата на Тръмп за неограничена власт
Статуквото срещу защитника на Пиночет: Чили отива на почти предрешени избори
Мирът на Тръмп в Конго се разпадна пред очите му още преди той да е разбрал
Вятър и мъгла ще има днес на много места
България не е шампионът на ЕС по собствени жилища, българите не живеят в най-пренаселените имоти
Задава ли се война във Венецуела и може ли тя да донесе демокрация?
Труден избор: да започне ли ЕС да плаща за безопасни аборти
„Заедно в борбата с огнената стихия“- кауза на Ротари клуб- Петрич за Коледния бал
Втори тур на президентските избори в Чили, народът избира между комунистка и консерватор ВИДЕО
8 000 румънци отново протестираха срещу корупцията в съдебната система