Годишнина от смъртта на Робърт Фрост - вижте най-вдъхновяващите цитати от поета

Великият американски поет Робърт Фрост е роден на 26 март 1874 г. Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Отива си от този свят на 29 януари 1963 г.

Автор на множество стихосбирки и пиеси, през 1924 година той получава за творчеството си така заслужената първа награда „Пулицър“ от общо четири, присъдени на негово име. Без да успее да завърши престижния Харвард, той остава в историята като един от най-талантливите и бележити творци в световен план. С леко иронична нотка в произведенията си, той завещава на читателите си невероятно истинни творби за живота, любовта и изкуството.

Тук сме събрали някои от неговите най-запомнящи се мисли именно на тези 3 теми:

Поезията е това, което се губи при превода.

Любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.

Не се налага да заслужиш любовта на майка си, но трябва да се потрудиш да заслужиш любовта на баща си. Той е по-особен.

Разликата между работа и кариера е разликата между четиридесет и шейсет часа седмично.

Тревогата убива повече хора, отколкото работата, защото повече хора се тревожат, отколкото работят.

Мозъкът е странен орган. Започва да работи, щом се събудиш сутрин, и не спира, докато не влезеш в офиса.

С упорита работа по 8 часа на ден има опасност да станеш шеф и да работиш по 12 часа на ден.

Щастието се прави във височина за това, което липсва в дължина.

Два пътя се пресичаха в гората и аз избрах този, който беше по-малко отъпкан и това направи всичко толкова различно.

Танците са вертикално изразяване на хоризонтални желания.

Има само едно нещо, което е по-дразнещо от съпруга, която може да готви, но не иска. Това е съпруга, която не може да готви, но иска.

На майката ѝ трябват 20 години да направи мъж от момчето си, за да може друга жена да го направи на глупак за 20 минути.

Като парче лед на гореща фурна, поемата трябва да се топи със собствено темпо… прочети я 100 пъти, тя винаги ще запази своята свежест, както металът запазва своята здравина. Никога няма да загуби своето значение.

Повечето от промените, които мислим, че виждаме в живота, са истини, които са веднъж удобни, а веднъж не.

Ако няма сълзи у писателя, няма сълзи и у читателя.

Прочети цялата публикация