5 февруари 1914 г.: Роден е Уилям Бъроуз - „първият човек, станал известен с неща, които по принцип се прикриват“

Уилям Бъроуз е роден на 5 февруари 1914 г. в заможно семейство от Сейнт Луис, щата Мисури, където започва да пише есета и журнали в ранно юношество. След като напуска дома през 1932 г. за да учи в Харвард, Бъроуз е удивен и впечатлен от ъндърграунд обществата на наркоманите. Неговата първа творба като романист е „А хипопотамите се сварили в басейна си“, върху която работи съвместно със своя приятел Джак Керуак, докато двамата живеят заедно с Алън Гинсбърг.

Като постмодернист оказва голямо влияние върху поп-културата и литературата. Смятан е от мнозина за „един от най-политически язвителните, културно влиятелни и оригинални творци на 20 век“. Бъроуз пише 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Неговите интервюта и кореспонденции са събрани в 5 тома, пише chitanka.info.

Работи по различни проекти с множество изпълнители и музиканти. Появява се и във филми.

Джон Уотърс описва Бъроуз като „първия човек, станал известен с неща, които по принцип се прикриват“. Голяма част от творбите на Уилям са частично автобиографични, главно повлияни от живота му като пристрастен към опиати – състояние, което бележи последните 50 години от неговия живот. Първият му самостоятелен роман носи името „Дрога“ (Junkie). В него често се срещат сатирични пасажи, в които е вплетен и черен хумор. Романът е изграден въз основа на авторските социални критични възгледи и „пожизнено подронване“ на моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. В това отношение Бъроуз е може би най-прочут с третия си роман „Голият обяд“ (Naked Lunch). В България добива популярност чрез станалата култова колекция „Америка ХХ“ на издателство „Парадокс“.

Бъроуз има само едно дете – Уилям Сюард Бъроуз Младши, което се ражда от втория му брак с Джоан Волмър (от 1946 до 1951 г.). Джоан умира, когато Бъроуз я прострелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от „Вилхелм Тел“ в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, което той ревниво пази в тайна докат,о е млад, но впоследствие става открито хомосексуален. В творбите му често се забелязва яростна критика против хомофобията.

Бъроуз умира в дома си в Лорънс, Канзас от сърдечен удар на 83 години на 2 август 1997 г.

ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА БЪРОУЗ:

Из романа „Дрога“ (Junkie, 1953)

Бил Гейнз произхождаше от „добро“ семейство. Доколкото си спомням, баща му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от ресторанти. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се определя главно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал невидим. Едно неясно, заплашително присъствие. Нали знаете, че някои призраци си личат само ако носят чаршаф отгоре? Гейнз беше точно такъв. Той се материализираше в нечие палто.

Когато двама души се срещат за първи път, те тайно се изучават един друг. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше веднага с враждебната си настъпателност. Все едно, че нахълтва в душата ти и спокойно се оглежда за нещо, което би му влязло в работа.

Гейнз знаеше, че е роден невидим и от време на време се амбицираше да забие иглата в някаква плът, все пак. Доказваше собствената си материалност.

Всички разговори бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се сред космическото безумие, случайни истории в загиващата вселена.

Из романа „Голият обяд“ (Naked Lunch, 1959)

Бъди справедлив, а ако не можеш да бъдеш справедлив, бъди своеволен.

Функциониращата полицейска държава не се нуждае от полиция.

Нашият национален наркотик е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на употребата на всеки друг наркотик с някакъв особен ужас.

Из романа „Дивите момчета“ (The Wild Boys, 1971)

Младежта е някакъв чужд вид. Те въобще не искат да ни отклонят от революционния път. Но ще ни забравят като че ли въобще не сме и съществуали.

Имаме намерение да продължим настъплението срещу полицейската машина навсякъде. Имаме намерение да унищожим полицейската машина и всичките ѝ записи. Имаме намерение да унищожим всички догматични вербални системи. Семейната клетка и нейните метастази в племена, страни, народи ще я изтръгнем от корен. Не желаем повече да слушаме семейните безсмислици, майчините безсмислици, бащините безсмислици, полицейските безсмислици, провинциалните безсмислици или светските безсмислици. Казано по-просто, вече сме се наслушали на достатъчно глупости.

Из романа „Градовете на червената нощ“ (Cities of the Red Night, 1981)

Вашето право е да живеете там, където искате, в общество, избрано от вас, и по закони, с които вие сте съгласни, е загинало в осемнадесети век с капитан Мисън. Да го възкресят могат само чудо или катастрофа.

Нищо не е случайно за човека на знанието: всичко, което вижда и чува, е точно на своето място и в своето време и чака да бъде видяно и чуто.

Из романа „Западните земи“ (The Western Lands, 1987)

Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.

Холивуд е способен да разкъса човешката душа парче по парче. Няма такава човешка мечта, която Холивуд да не би могъл да низвергне до състоянието на чудовищна пародия.

Опасноста за човека е биологична необходимост, също както сънят и съновиденията.

Литературата, ако тя въобще има някакъв смисъл, е необходима, за да предупреждава за опасности…

Само пребивавайки в ада, ще може да видите рай.

Измамѝ хазяина, ако можеш и ако трябва, но дори не се и опитвай да метнеш Музата. Няма да се получи. Можеш да имитираш качеството не повече, отколкото можеш да имитираш добрата храна.

Прочети цялата публикация