Тръмп – хай-тек версия на Путин, но по-умен

Водеща фигура в международните отношения, Марк Семо днес е сътрудник на Le Monde и колумнист на Challenges. По повод скорошното излизане на книгата му "Геополитиката в 100 въпроса", той даде интервю за френското онлайн издание Le Grand Continent, в което разглежда завръщането на геополитиката в Белия дом и последиците от това за Европа.

LE GRAND CONTINENT: Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом е придружено от все по-войнствени и експанзионистични изявления. Това само празни приказки ли са или е реална стратегия?

МАРК СЕМО: Опитът показва, че думите на популистките лидери трябва да се вземат под внимание, поне що се отнася до техните намерения, дори ако често не успяват да изпълнят всичките си обещания. Пристигането на Тръмп в Белия дом не е просто промяна, а консервативна революция, както културна, така и политическа. Тя ще се разпростре далеч отвъд границите на Америка, точно както направи Роналд Рейгън през 1980 г., смесвайки консерватизъм и икономически либерализъм. Но това е консервативна революция във версия 2.0, в която либерализмът е заменен от либертарианство, което е още по-враждебно към всяка регулация. "Тръмпулизмът" спечели изборите, включително и народния вот, за първи път от двадесет години сред републиканските кандидати. Той олицетворява безпрецедентния съюз между обеднялата работническа и средна класа, включително чернокожи и латиноамериканци, и технологичните крале. Това е агресивен технопопулизъм, невероятна смесица от авторитаризъм, религиозно мракобесие, национализъм, икономически суверенитет, омраза към интелектуалните и политически елити и научна мегаломания. Доналд Тръмп и хората му говорят за пари. "Честно казано, ние сме върховният хищник", каза пред Fox News Анди Огълс, член на Камарата на представителите. Други избрани длъжностни лица сред републиканците говорят на висок глас за стратегия на "шок и страхопочитание", отнасяща се до американските военни операции, като нахлуването в Ирак през 2003 г., където използването на масивна и концентрирана сила от първите дни имаше за цел да създаде зашеметяващ ефект върху врага.

LE GRAND CONTINENT: Какъв е форматът на тази консервативна революция 2.0 във външната политика?

М. СЕМО: Едва завършил церемонията по полагането на клетва, Доналд Тръмп стартира купища изпълнителни заповеди пред своите поддръжници, целящи да положат основите на неговото президентство на MAGA и обещаната "Нова златна ера". Отново напуска Парижкото споразумение за климата и СЗО. Той обяви извънредно положение на южната граница, започна историческа кампания за "депортиране" (експулсиране) на нелегални имигранти и премахна гражданството по рождение. Тази последна мярка беше незабавно блокирана от съдилищата, защото противоречи на конституцията. Очертава се дълга съдебна битка, която ще бъде моментът на истината за американската демокрация и върховенството на закона. С контрола си върху Сената, Камарата на представителите и Върховния съд, Тръмп възнамерява да концентрира всички правомощия, за да трансформира Съединените щати вътрешно и в отношенията им с останалия свят. С желанието да се опита да го прекрои според американските интереси.

LE GRAND CONTINENT: Промени ли се светогледът му след първия му мандат?

М. СЕМО: Тръмп I беше преди всичко в отбранителна позиция с изолационистки нюанси, по-специалнокато обеща да построи стена с Мексико. Предишната му реч при встъпването в длъжност нарисува мрачна картина на състоянието на Америка. Речта от втория мандат със сигурност все още говори за "граници", които трябва да бъдат барикадирани, но преди всичко за "Граница" и териториално разширение, включително "забиване на знамето, осеяно със звезди, на Марс", с цялото митично значение, което думата има във въображението на сънародниците му. Това е предполагаемо завръщане на геополитиката в нейната най-явна и брутална форма. На английски думата power означава едновременно власт, мощ и сила. Неговият лозунг "America first" означава както "Америка на първо място", така и Америка като водеща световна сила чрез нейната военна мощ, икономика и капацитет за технологични иновации, но също така и чрез огромната си територия, с излаз на два океана - Тихия и Атлантическия . "Америка ще се завърне на мястото, което ѝ се полага: най-великата, най-могъщата и най-уважаваната нация, която ще буди възхищение и удивление по целия свят", каза той в речта си, намеквайки, че Съединените щати "отново са нация, разширяваща територията си".

LE GRAND CONTINENT: Това възраждане на експанзионизма бележи ли завръщането на геополитиката в Америка?

М. СЕМО: Разбира се, и не само за Съединените щати, дори ако чрез своята власт те са в по-добра позиция да налагат интересите си. Ако геополитиката се заражда в Германия, в края на 19 век в сухопътна версия, фокусирана предимно върху територията, то скоро се появява англосаксонска школа, която предпочита морския подход. Един от най-известните ѝ представители е Алфред Тайер Махан (1840-1914), военноморски офицер и професор в Уест Пойнт, теоретик на "таласокрацията", който твърди, че ключът към световното господство е овладяването на моретата чрез контрол над стратегически точки - острови, проливи, заливи - и главните морски пътища. Това е по-актуално от всякога, тъй като глобализацията днес е преди всичко "маритимизация". Повече от 90% от световната търговия се извършва в моретата и океаните, през които всяка година преминават около 240 милиона контейнера. Повече от 98% от цифровите данни се предават през подводни кабели. Центровете за данни, а това става още по-очевидно и с развитието на изкуствения интелект, са огромни и ненаситни потребители на енергия.

LE GRAND CONTINENT: Доналд Тръмп въплъщава един американски империализъм, който със сигурност не е нов, но който изглежда отдавна не е бил деблокиран.

М. СЕМО: Още преди да заеме поста в Овалния кабинет, той вече демонстрира имперските си амбиции, като предложи да купи Гренландия, за да я анексира, без да изключва използването на сила. Анексиране, което той смята за "абсолютна необходимост за американската национална сигурност". По същите причини той иска да си върне контрола над Панамския канал и да направи Канада - по думите му "субсидиран" съюзник - 51-вият американски щат. Вербалната провокация е начин Тръмп да инициира публичен дебат и да се постави в силна позиция за преговори. Гренландия, с нейните минерални ресурси и стратегическото ѝ местоположение на входа на Североизточния проход, който глобалното затопляне ще направи плавателен, е от съществено значение за Съединените щати. Панамският канал е не по-малко важен, тъй като 75% от трафика му се състои от стоки, транспортирани от единия до другия бряг на Съединените щати. В речта си при встъпването в длъжност той открито подкрепи наследството на американския хиперимпериализъм от края на 19-ти век, това на Уилям Маккинли и Теодор Рузвелт, които водят война срещу Испания, отнемайки от нея, наред с други неща, Куба и Филипините в името на свободата на народите. Кубински народи, които след това са васализирани, без да бъдат официално анексирани. Тръмп обяви, че ще преименува най-високия връх в САЩ на Маккинли. Теодор Рузвелт, който го наследява след убийството му през 1901 г., обобщава американската политика в своята сфера на влияние с шокиращата фраза: "Говори тихо, но носи голяма тояга". Тръмп не говори тихо - точно обратното - но неговите заплахи и словесни провокации са неразделна част от стратегията му за транзакционна дипломация.

LE GRAND CONTINENT: Тръмп отдавна е представян като изолационист, но изглежда решен да играе много активна роля на световната сцена. Какво мислите за това?

М. СЕМО: Неговата визия за света и ролята, която Съединените щати могат и трябва да играят в него, е част от дълга история. В речта си той се позова на "явната съдба" на страната. Хенри Кисинджър веднъж отбеляза, че тази "изключителност" на Съединените щати ги кара постоянно да се колебаят между позицията на "фара", който вдъхновява останалия свят отдалеч, и "кръстоносеца", който се намесва пряко. Зелената банкнота все още носи надписа novus ordo seculorum (нов ред на вековете), отразяващ квази-месианската визия на бащите-основатели и оттогава на много американски лидери, които искат да бъдат гаранти на ценностите на либералната демокрация у дома, както и в останалия свят. Но зад тези основополагащи митове се крие суров реализъм, основан на сила, където личния интерес надделява над закона, а Доналд Тръмп е идеалната илюстрация за това. На първо място, той е "едностранен", тоест Америка действа сама, за себе си и в защита на своите интереси. "Международният ред не само е остарял, но сега е и оръжие, използвано срещу нас (...) и ние отново сме призовани да създадем свят без хаос", обясни бъдещият държавен секретар и ръководител на американската дипломация Марко Рубио по време на изслушването си пред Сената. Още по време на първия си мандат Доналд Тръмп не се поколеба да се намеси, например като бомбардира Дамаск или като елиминира Касим Сюлеймани, легендарния ръководител на отряда Ал-Кудс на Иранската революционна гвардия, с удар по Багдад, въпреки че с право можеше да се похвали, че е единственият американски президент през последния четвърт век, който не е въвлякъл страната си в нова война.

LE GRAND CONTINENT: Заплахите на Тръмп, които не изключват използването на сила за анексиране на Гренландия, повтарят тези, отправени някога от Владимир Путин по отношение на Украйна. Тръмпизмът путинизъм ли е?

М. СЕМО: Това в действителност е версията "Made in USA" на връщане към имперските политики, които вече са проведени в името на истинското историческо минало или до голяма степен преосмислени от авторитарни лидери като Владимир Путин или Си Дзинпин. В статия, преведена и публикувана от Le Grand Continent, Владислав Сурков, бивш и много саркастичен съветник на Путин, иронизира тази имперска чума, като казва, че "Русия е заобиколена от двойници и пародисти, с парад на всички възможни и въобразими империализми", включително този на Доналд Тръмп. Тези лидери споделят визия за свят, в който върховенството на силата надделява над върховенството на закона, с категории от 19-ти век за териториално разширение или принудително разселване на населението, например когато Тръмп говори за възможността за изпразване на Газа от нейното население. Заплахите на Тръмп нарушават международното право. С провокативните си изявления обаче американският президент иска преди всичко да създаде баланс на силите в логиката на преговорите. Това е различно от действие като агресивната война срещу Украйна, водена от Русия в сянката на нейния ядрен арсенал. Доналд Тръмп е един високотехнологичен Путин, само че по-умен. Властовата му политика не се основава само на армията, въпреки че Съединените щати остават световен лидер по военни разходи, но и на икономиката, долара, технологичните иновации, културата и т.н. В това отношение САЩ са много по-привлекателни, включително и за страните от Глобалния Юг, отколкото Русия на грубата сила и вирнатата брадичка на господаря на Кремъл.

LE GRAND CONTINENT: По-умен или не от Путин, Тръмп не участва ли редом с него в брутализирането на международните отношения - източникът на това "подивяване" на света, диагностицирано някога от Терез Делпеш?

М. СЕМО: Това, което характеризира новата международна ситуация, всъщност е "дезинхибирането", тоест престъпление от страна на автократите, като се започне от Путин. Те вече не се колебаят да престъпят всички правила, установени след 1945 г., особено в рамките на Обединените нации, в името на това това никога повече да не се повтори. В книгата си "Подивяването. Завръщането на варварщината в 21-ви век", публикувана през 2005 г., Терез Делпеш (1948-2012), известен теоретик по стратегически въпроси, всъщност предвижда подобно развитие, като си представя какъв ще бъде светът двадесет години по-късно. "Страхуваме се от това, на което сме способни", пише преждевременно починалият философ, набеден за един от лидерите на френския неоконсерватизъм. Понятието "брутализация" е въведено от германо-американския историк Джордж Мосе, берлински евреин, избягал от нацизма в Съединените щати. В труда си "От Голямата война до тоталитаризма" той установява силна връзка между опита от войната и появата на нацизма. Жестокостта на бойното поле се пренася в цялото германско общество. Камерунският философ Акиле Мбембе измисли понятието "брутализъм", за да опише свят, в който, дори в рамките на либералните демокрации, извънредното положение се превръща в норма и където "състоянието на война се разпространява сред цивилното население". Терминът "подивяване" е особено популярен сред десницата, най-вече във връзка с разломите във френското общество, заклеймяващодиваците, нецивилизованите, дори децивилизованите. Терминът "брутализация" се харесва по-лесно на левицата, защото означава насилие, прилагано от онези, които са на власт, или от доминираща личност. Но преди всичко това е чувството на европейците, които след 1991 г. и разпадането на СССР започнаха да римуват глобализацията и демилитаризацията, вярвайки, че войната и властта са станали анахронизъм. Това е връщане към реалността. Анархичният характер на международните отношения винаги е бил очевиден, защото няма световна държава, способна да наложи правила, приложими за всички и най-вече приложими от всички. Международното право взема предвид това, основавайки се на върховенството на държавния суверенитет, въпреки многократните опити за изграждане на многостранни институции като Организацията на обединените нации.

LE GRAND CONTINENT: Как Тръмп възприема Европа и европейците? Като съюзници? Конкуренти? Или като пренебрежимо малка величина?

М. СЕМО: Нито веднъж по време на встъпителната си реч, продължила повече от тридесет минути, Доналд Тръмп не спомена думата "съюзник". Това е важно за неговата визия за трансатлантическите отношения и е доста тревожно. За новия американски президент има само противници - дори врагове - и васали. С първите, като Владимир Путин или Си Дзинпин, към които той е склонен да бъде по-внимателен, той иска да преговаря от позиция на силата. На последните, с които се отнася много по-зле, той налага своя закон и заплашва тези, които не му се подчинят, да понесат всички последствия. Европа е на огневата линия, виновна в собствените си очи, че има излишък от около 157 милиарда евро в търговските си отношения със Съединените щати. Тръмп я заклеймява като "малък Китай" и заплашва да я третира много по-сурово от "големия". Това е истински краш тест за 27-те. Заплашени от технологичен упадък, икономически провал и неспособни да поемат сами отговорност за сигурността си пред лицето на руската заплаха, сега те са опрели гръб до стената. В миналото е имало много търговски войни между Съединените щати и европейците, но е имало мълчаливо споразумение между двете страни на Атлантическия океан за ясно разграничаване на европейските зони за сигурност, гарантирани от Съединените щати посредством НАТО, от търговските съперничества. Сега Тръмп смесва двете. Оттук и страхът на 27-те и изкушението на някои столици да играят соло своята роля с американската администрация. Сред тях са унгарският премиер Виктор Орбан, когото Тръмп отдавна признава за свой привилегирован европейски събеседник, а сега и италианският премиер Джорджия Мелони, която присъства на церемонията по встъпването в длъжност. В рамките на Съюза има силно изкушение да се търси компромис на всяка цена. Това е стратегията на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, но и на Германия, която ще пострада сериозно от търговска война с Вашингтон. От друга страна, Франция твърди, че трябва да стои твърдо и да не се поддава, преди да е започнала конфронтацията, като предлага да купува повече шистов газ или американски оръжия.

LE GRAND CONTINENT: Какво пространство за маневриране имат европейците, за да се противопоставят на тази конфронтация?

М. СЕМО: Съюзът е водещ икономически партньор на Съединените щати и държи карти с техния голям и проспериращ единен пазар. Истинският въпрос остава за политическата воля на европейците да изпълнят своята роля и да останат обединени, за да запазят интересите си в трансатлантическите отношения, които с Тръмп стават все по-ясно транзакционни. Въпреки нарастването на активността на 27-те в началото на руската агресия срещу Киев, Съюзът се чувства неспокоен в новата глобална ситуация, подхранвана от все по-изострено съперничество между силите. ДНК-то на Европа е мир и просперитет, основани на норми и закон. Войната в Украйна, подобно на конфликтите в Близкия изток, които се водят в периферията на стария континент, разбиха сравнителното му предимство на световната сцена. Съюзът е дълбоко разтърсен от едновременния, бърз, неочакван и вероятно необратим разпад на всички основи на вчерашния свят. Това е особено очевидно по въпросите на отбраната и сигурността.

LE GRAND CONTINENT: Каква роля могат да се надяват да играят европейците в прекратяването на войната в Украйна, когато Тръмп може да се изкуши да сключи директна сделка с Путин?

М. СЕМО: По време на предизборната кампания Доналд Тръмп обеща да разреши конфликта "за 24 часа". Сега той говори за "сто дни" и това е крайният срок, даден на неговия специален пратеник за Украйна, генерал Кийт Келог, за да постави основите за бъдещи дискусии. Основният страх на 27-те, както и на Киев всъщност е, че преговорите ще се състоят без тяхно участие и ще доведат до решение, което ще им бъде наложено. Все още не сме постигнали тази цел, дори ако Кремъл, залагайки на безкрайната суета на Доналд Тръмп, настоява за осъществяването на такъв пряк диалог Вашингтон-Москва, който би създал илюзията за завръщането на Русия като суперсила. Този най-лош сценарий със сигурност е възможен, но все още не е на дневен ред. Доналд Тръмп говори за "мир чрез сила" и не може да приеме решение, което звучи като поражение за Украйна и следователно предизвиква негативна реакция от Запада. Това би означавало да започне мандата си с унижение. Това също би било много лош сигнал и опасен прецедент в момент, когато конфликтите в Украйна, в Близкия изток с Иран, в Далечния изток със Северна Корея и особено Китай стават все по-заплетени. Ако САЩ отстъпят Украйна, няма ли да направят същото и с Тайван? Бяха пуснати различни пробни балони и всички решения се въртят около идеята за замразяване на позиции и прекратяване на огъня, което Киев може да приеме в замяна на реални и солидни гаранции за сигурност. Накратко, влизане в НАТО или нещо подобно. Това е още по-притеснително за европейците, тъй като американците вече обявиха, че няма да разполагат никакви сухопътни войски за наблюдение на линиите за прекратяване на огъня. Украинският президент Володимир Зеленски обаче изчисли, че ще са необходими поне 200 000 души.

LE GRAND CONTINENT: Могат ли европейците да поемат властта от Америка, обсебена от съперничеството си с Китай?

М. СЕМО: Те нямат друг избор, освен да станат стратегически, военен, икономически и технологичен играч. Това означава, че те придобиват средства за защита. По време на Студената война разходите им по тази тема са били между 6 и 8%. Днес те едва достигат средно исканите от НАТО 2%, докато вече биха били необходими 3% или дори 5%. СССР на Брежнев и неговите наследници беше западаща сила, която се стремеше преди всичко да защити статуквото. Беше много по-малко заплашителен от ревизионистката и реваншистка Русия на Путин. Но това също трябва да означава, че европейците трябва да си осигурят средства за създаване на истинска отбранителна индустрия. Шокът от Тръмп може и трябва да бъде катализатор. За разлика от 2017 г., сега за всички европейци е ясно, че избирането му не е историческа случайност и че президентството му няма да бъде просто пауза преди връщане към добрите стари трансатлантически отношения. Въпреки че са единни в тази констатация, европейските столици правят противоположни заключения. Поляците, балтийците и скандинавците са най-атлантически настроени и искат да си гарантират, че разполагат с всички средства за справяне с руската заплаха. Но има и друг Изток - този на Унгария, Словакия, Хърватия и може би скоро Чехия и Румъния - където популистките и националистическите сили вярват, напротив, че е по-добре да се споразумеят с Кремъл. Те повтарят неговата версия за събитията и твърдят, че продължаването на доставките на оръжия за Украйна само удължава войната.

Съдбата на Европа зависи от съдбата на Украйна.

Прочети цялата публикация