На гости на куклите на Лена

 Ще ви срещна с Лена Неделчева, майсторката на кукли от студен порцелан от Раднево.

  В нейната малка работилничка ме посрещат милите баби и дядовци на някогашното село Гипсово. Тук се запознах с хроникьора на селото –дядо Иван, който разгърнал днешния вестник, не изпуска да проследи новините на деня и да отбележи важните събития от селския живот... С  клюкарките баба Денка и баба Гинка, които знаят кой  се е оженил, на кого се е родило дете, кой е заминал за града при децата, кой се е върнал от пуста чужбина… С  дядо Петър, който жадно си отбелязва намаленията в последната брошура на големите магазини… А там, пред вратнята на малкото им китно дворче, баба Станка и дядо Йовчо са седнали на чист въздух  и на сладка раздумка с трите съседки отсреща…Някои от куклите са заети с ежедневните си задължения в кухнята, оглеждат се за последно преди да излязат навън

     Не се шегувам, всички тези кукли и стаи от съвременен селски или градски дом, ви карат да ахнете от възхищение от пръв поглед… Куклите имат изключително реалистичен човешки облик с учудване, радост, тъга, носталгия, очакване, надежда и мъдрост в очите и запечатали житейски емоции в гънките на устата и бръчките около очите, в жеста на ръцете…

  Авторът на куклите, които изглеждат изключително реалистично, е Лена Неделчева. Тя е мила, усмихната и готова да разказва дълго и  с много любов за своите бабчета и дедита, както ги нарича. „Започнах да ги правя отпреди 5-6 години, самоука съм. Всичко, което съм видяла – и направата на студения порцелан, като материал и съотношение, и  техниката е в  руски сайтове. Сама си направих своя рецепта за студения порцелан, макар, че в началото доста материал изхвърлих.  Куклите са като живи, въпреки своя ръст от 15 до 30 см и по-рядко до 60-70  см, защото стават тежки“, обяснява Лена малко притеснена. Бързо забравя смущението си, че дава интервю за радиото, когато разказва как прави лицата на всяка своя кукла – обича да наблюдава и изучава израженията на лицата, стойките, жестовете и поведението на възрастните хора, чете погледите и настроенията им… Дрехите, чорапите, престилките, забрадките, елеците и  пантофите шие и плете сама от платове и прежди, които се старае да се доближават максимално до цветовете и материите от преди години. За да изглеждат като живи нейните бабчета и дедита, които са безжизнени, тя им вдъхва дихание щом довърши лицата им с инструменти, четка и молив и ги  облече. „Всяка от куклите сама, в двойка или в група, си ги представям най-напред в мислите как ще изглежда, поставям ги  в ситуацията или в онази част на къщата или двора, в които са се родили в представите ми, преди да се захвана с изработването им! Моите кукли имат и свой живот -  можете да ги видите и в кухнята, където ще започнат да мият чиниите, в спалнята пред огледалото, в хола пред пианото в очакване на близки приятели на следобеден ликьор, за да попеят и посвирят, в  банята, или на двора под слънчевия  чадър да пият кафето си“, признава Лена.

  Казва, че няма търпение всеки ден да се занимава с това свое хоби, на което е посветила почти всяка свободна минута. Много време и  пари за набавяне на порцелана и на малките детайли, лейки, метли, пейки, столчета, бастунчета и труд, й коства това занимание. Но ще продължава да го упражнява, защото й доставя истинско удоволствие и успокоение. Засега временно не приема поръчки, защото е затрупана, но не отказва на никого, ако има търпение да дойде редът му да отнесе у дома своята баба или дядо от селото на неговото детство…

 

Прочети цялата публикация