In Memoriam: Марусия Калимерова - някои хора се раждат и живеят с точно определена мисия

Някои хора се раждат и живеят с точно определена мисия. Такъв е случаят с художничката и чаровна жена Марусия Калимерова. Силна личност, която принадлежеше на света, обогатявайки го със своя талант, чувствителност и религиозна духовност. Любовта ѝ към най-слабите и пълната отдаденост на изкуството ще останат пример за всички, които са я познавали и обичали.

21 февруари е нейният рожден ден. Тя можеше да навърши 72 години, но животът, за наше голямо съжаление, и беше отредил друга съдба - да ни остави с винаги млад и свеж образ, с открита и обезоръжаваща усмивка. Точно така ще остане завинаги в спомените и чувствата ни. Дори изкуството и беше в унисон с нейната личност, винаги оригинална и неповторима. Изкуството, което само по себе си прекрачва границите на родната си България, навлизайки по право в европейската художествена изява.

Маруся Калимерова (псевдоним в изкуството Мари Драганов) Завършва Художествената академия в София в класа на големия професор и международен художник Марин Върбанов. Член и почетен член на множество регистри, артистични движения, сдружения и международни фондации: Съюз на българските художници; Salon d'Automne на Grand Palais в Париж, Cisst - Италиански център за изследване на историята на тъканите, Arelis - Association pour la création et la diffusion de la tapisserie francaise, Париж, Anpes - Национален регистър на италианските художници и скулптори, Жени в текстилното изкуство, Маями (САЩ) и Мадрид (Шпания), академик-кореспондент на Папската академия Тибър, Inps - фонд за художници, директор и консултант на Международната асоциация Texfilart и др. Нейните творби се намират в национални и международни галерии, министерства, банки, частни и обществени колекции по целия свят: Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Германия, Япония, Италия, Англия, Кувейт, Испания, Унгария, САЩ..

През 2009 г. тя се премества за постоянно в любимия си Рим, изразявайки своята креативност чрез групови и самостоятелни изложби и големи събития (със сестра си и художничка Таня Калимерова) в най-престижните места в италианската столица, включително: Монументален комплекс Сан Микеле а Рипа (Министерство на културното наследство и дейности), Palazzo Venezia, Palazzo Valentini, Palazzo Maffei – Marescotti, Национален музей на Castel Sant'Angelo, Museum of the Ara Pacis, Basilica of San Clemente, Monumental Library of the Cruise и Casanatense Monumental Library (Министерство на Културно наследство и дейности) и извън Рим: Конюшните на Алдобрандини (Museo Tuscolano) във Фраскати, Археологическият музей на Анцио, 500-ият замък на L'Aquila, Замъкът на Санта Севера, Музеят на текстилното изкуство в Chieri (TO), където нейно произведение е част от общинска колекция и т.н.

Маруся е носител на множество национални и международни награди, включително: Сребърен медал от провинция Рим; Награда „130 години дипломатически отношения България – Италия“. Работила е за важни американски текстилни къщи, за обложки на компакт дискове, за сценични и кинематографични инсталации.

Най-важните имена в историята на изкуството и художествената критика са писали за нея: проф. Бруно Мантура (бивш заместник-управител на Националната галерия за модерно изкуство, Рим), проф. Клаудио Стринати (бивш управител на Римския музеен комплекс и P.zzo Венеция), проф. Антонио Паолучи (бивш директор на Ватиканските музеи), проф. Avv. Emmanuele F. M. Emanuele (президент на Римската фондация и почетен президент на Международната фондация на третия стълб), Виторио Сгарби, критик и историк на изкуството.

Най-великото приключение между две сестри и художници и споделяне на жизнената и творческа енергия в едно и също студио, винаги заедно по улиците на най-красивия и винаги изненадващ град Рим, където всяка алея, всяка архитектура на сграда или площад ни оставят изумени и със затаен дъх. Срещата на двете творчества започва през 1990 с кратките посещения на Марусия по повод лични изложби в Италия и във Вечния град, за да стане окончателна след смъртта на любимия ѝ баща Драго в Рим през 2009.

Следва част от интервюто, което ще бъде публикувано в книгата за квантово здраве с условното засега заглавие „Художествени тъкани. Красотата, видяна от друг ъгъл“ на изкуствоведката Дочка Кисьова-Гогова.

Д.К.- Какво е за теб красотата и какво е отношението ти към нея? M.K.- За мен, в моя творчески свят, желанието за красота е ежедневен спътник, понякога крехък, друг път силен и мощен. Не мога да си представя работата ми и света без това желание за съвършенство. Това е илюзия, но и стимул да бъдем креативни и непрекъснато да търсим нови идеи, форми и цветове. Дaли съм успяла или не, ще покаже реакцията на посетителите, докато разглеждат творбите ми по време на публични изяви и на самостоятелни и колективни изложби. За мен е винаги голяма чест и удоволствие да се срещам с публиката по време на изложби и да гледам очите им, които блестят, гласовете им, които се вълнуват и ръцете им, които търсят моите. Това означава, че моето изкуство, освен визуална оценка, е докоснало емоционалните струни на хората, позволявайки им да влязат в моя свят и да ме опознаят по-добре. Това е синхрон между процесите на даване и взимане. Точно това е основната роля на изкуството, да въвлича и стимулира, да събужда емоции, които оцветяват живота ни.

Д.К.- Какво влияние оказва тя върху изкуството и живота ти? M.K.- В мечтата да постигна и утвърдя красотата в моето изкуство, се намирам във състояние на непрекъснато изследване и стремеж да създам свой личен стил. Той естествено може да се променя през годините, може да утвърди моята личност и зрялост по пътя ми, редувайки се период на тишина с динамика и безпокойство, създавайки оригиналност и новост, без бариери и граници, винаги използвайки нови форми, техники и материали, смесвайки ги като цветовете върху палитрата. Красотата представлява важен аспект от моето човешко преживяване, фундаменталните аспекти на живота, които могат да бъдат проследени до големите теми и проблеми на самото съществуване. Представянето на всичко това чрез интервенция върху материала е предизвикателство и отговорност, които надхвърлят непосредствената цел, за която творбата е създадена. Красотата влиае естествено и дълбоко върху моя личен живот, като ме стимулира да посещавам нови градове, държави и да се срещам с хора, които са любознателни, носители на необикновена енергия, която след това намирам в момента на творчество, на физическа и духовна почивка или срещи с публиката.

Д.К.- Къде я търсиш и намираш? M.K.- Като търпелив и любопитен наблюдател на всичко, което ме заобикаля, търся красотата навсякъде: в архитектурата на сградите и къщите, в градините с прекрасните багри на цветята ипесните на птиците, изобщо в природата, която ме заобикаля, в слънчевите лъчи през клоните на дърветата, които ми позволяват да зърнa абстрактни фигури в облаците, в спокойствието или в бурите на морето, в хармоничното движение на животните и в спонтанния смях на хоратa и децаta. Намирам чe красотата е мощно средство, което непрекъснато се трансформира от своите положителни страни.

Д.К.- Как претворяваш красотата в своето изкуство? M.K.- Kaтo по магия, желанието за красота, което е в мен, озарява очите ми, ръцете ми и чувствата ми, водейки ме в едно творческо приключение, което може да продължи дни и нoщи, усъвършенствайки моята лична техника на вертикалния стан (Alto liccio) и тъкане на хартия - избрана oт мен през последните години. Всичко това продължава до изчерпване на желанието ми да интерпретирам идеята или темата на творбата, винаги съпроводени с конкретно търсене на нови идеи, форми, цветове и материали. Сякаш по чудо, самият материал се преобразява в ръцете ми, черпейки от мислите ми в този момент, който продължава до края на създаването на творбата. Освен с гоблени, текстилни структури, малки или големи светлинни инсталации с интерактивни моменти, продължих да използвам нов за мен пластичен материал – хартиятa, създавайки монохромни или многоцветни колажи, в хармония помежду си, по форма и цветове. Този процес е едно удоволствие, което ме кара да затая дъх, докато творбата не придобие желаната форма. Както текстилните произведения и инсталации, така и тези с хартия, също се появяват в релеф или триизмерен вид, независимо дали са малки или големи по размер.

Д.К.- В различните епохи и дори в рамките на една култура има различни концепции за красотата. Как приемаш чуждото разбиране за нея? M.K.- Според мен, концепцията за изкуство и красота се е развила с течение на времето. Toва са две понятия, които си влияят взаимно в историята и вкуса на различните епохи, така че промяната на едното много често съвпада с еволюцията на другото. В своите изследвания художниците винаги разглеждат различните концепции в различните епохи. Това е богатство от информация, от която може да се започне и след това да бъде изразена собствената концепция за красота. От своя страна винаги съм склонна да приемам разбирането на другите за нея. Двама художници, които въпреки стиловата дистанция от моето изкуство, влияят дълбоко върху моя творчески свят - Микеланджело и Леонардо, единият със силата на формите, а другият с цветовата чувствителност на живописната линия и композиция. Микеланджело ме вдъхновява със своята материална и скулптурна сила при създаването на моите гоблени, докато Леонардо е моето вдъхновение във прецизността на композицията и цветовете на картините.

Д.К.- Можеш ли да живееш без красота? M.K.- Човешките същества не могат да живеят без красота, тя е кодирана в тяхното ДНК, във скалните рисунки от праисторията, преминавайки през вековете на древни цивилизации, достигайки до най-изследванитe, мистериозни и стилизирани на древния Египет. Всяко време носи своите характеристики, обект на студио от археолози и учени от различни клонове на науката. Те обединяват артисти, учени, историци на изкуството и критици, в един мистериозен и завладяващ цикъл, пълен със страстни открития и емоции. Лично аз не бих могла да живея без красотата в човешките взаимоотношения или в изкуството с неговите увлекателни теми, новаторски идеи, хармония на формите в архитектурата, както в Италия така и във всички страни, които съм посетила и които са източник на вдъхновение. За художника всичко е източник на емоция, която често се превръща в произведение на изкуството, независимо от техниката, материала и цветовете. Крайният резултат за нас е общественото одобрение. Ако тя съвпада с тази на твореца, резултатът от труда е отличен. За мен изложбите са свидетели на качеството на творчеството ми. В някои случаи по - чувствителната публика в Рим открива в някои от моите творби чувство на мир и медитация. Tова усещане се случи при общата ни изложба с моята сестра Таня Калимерова, проведена в Монументалния комплекс на Сан Микеле а Рипа - седалище на Генералната дирекция на Министерството на културата в Рим.

Д.К.- Има ли според теб критерии за красота в изкуството и ако „да“, как повлияват те на творчеството ти? M.K.- Да, има различни критерии за красота в изкуството, които са били развивани и обсъждани в историята. Тези критерии са сложни и субективни и могат да се променят значително в зависимост от културния, историческия и личния контекст на твореца. Някои аспекти, които трябва да се има в предвид са: пропорция и хармония, симетрия, цвят и светлина, изразителност, емоция, оригиналност и иновация. Без съмнение, някои от тези аспекти оказват влияние върху творбите ми, в които търся съразмерност и хармония. Експериментирам с хармонични цветови комбинации, които им придават личен стил. Ако те съдържат внушителна и ангажираща атмосфера, тогава моите творби ще са в състояние да развалнуват зрителя. В заключение, черпя от два културни контекста, българския и италианския, които обогатяват творбите ми със смисъл и ми помагат да разкажа една история.

Д.К.- „Златното сечение“ (L’Uomo Vitruviano, it.) е термин, въведен от Леонардо да Винчи, но е известен още от Античността. Той е и символ за красота, съвършенство и хармония в изкуството и природата. Какъв е интересът ти към това понятие? M.K.- От древни времена много художници и теоретици на изкуството твърдят, че красотата е пропорционална. Например „Златното число“ е използвано в класическото изкуство за създаване на творби със забележителна хармония и баланс, вдъхновени от гръцките и римските композиции. През 1490 г. Леонардо да Винчи прилага графична интерпретация на изявлението на Витрувий (римски архитект от 1 век пр. н. е.), че съвършеният човек може да се “съдържа”, изправен и с разтворени ръце, едновременно в кръг (символ на Небето) и квадрат, (символ на Земята), създавайки Витрувианския човек, който представлява идеалните пропорции на човешкото тяло. Той използва тази концепция и в своите произведения. Моето дълбоко възхищение към този велик художник е безспорно. Неговото изкуство е стимул и предмет на изучаване, задълбочаване и разбиране на света около нас чрез непрекъснати изследвания. За да постигна добри резултати в моите творби (гоблени и светлинни инсталации), безспорно прилагам концепциите на Леонардо, черпейки вдъхновение от пропорциите в архитектурата, която изисква избор на прецизни материали и определени цветови нюанси, способни винаги да предизвикват сетивни ефекти в хармонична връзка помежду си.

Прочети цялата публикация