27 февруари 1902 г.: Роден е Джон Стайнбек - вижте 5 романа от него и 5 причини да ги прочетете

Джон Стайнбек е американски писател, драматург и есеист, роден на 27 февруари 1902 г. Той получава Нобелова награда за литература за 1962 година за своите „реалистични и творчески произведения, съчетаващи добронамерен хумор и остра социална чувствителност“. Определян е като „гигант на американската словесност“, а много от книгите му се приемат за класика на западната литература.

Заслужава си да прочетете всичко, което Стайнбек е написал, и причините са много. Въпреки това ще се ограничим до пет от най-значимите произведения на великия американски писател, които са едновременно прекрасно начало и задължителен минимум, пише avtora.com.

Едно от най-значимите имена в литературата на ХХ век, Джон Стайнбек е от онези писатели, за които всеки е чувал, но колкото и да е изненадващо, не всеки е чел. Хубавото е, че зад респектиращите определения като "класик на американската литература" и зад огромния брой престижни награди се крият романи, които се четат (и дори препрочитат) с лекота и удоволствие.

"За мишките и хората"

Още с появата си през 1937 година "За мишките и хората" постига огромен успех. Тази кратка, но изключително въздействаща новела днес присъства в повечето класации от типа "100 книги, които всеки трябва да прочете".

Причините са много. От впечатляващото умение на Стайнбек да описва ярки, запомнящи се и изключително реалистични персонажи до факта, че действието се развива по време на Голямата депресия. Една от основните теми в "За мишките и хората" е способността на хората да мечтаят дори в най-тежките периоди от живота си.

За хитрия Джордж Милтън и тромавия, умствено изостанал Лени Смол, които обикалят от ферма на ферма в търсене на временна работа, мечтите са средство за оцеляване. Особено любопитно е как подобни мотиви непрекъснато се появяват в творчеството на Стайнбек, преплитайки се с бруталния му реализъм.

"Гроздовете на гнева"

"Гроздовете на гнева" излиза само две години след "За мишките и хората", през 1939 година. Книгата е определяна като "скандална" и "шокираща", което съвсем не значи, че не получава признание. Напротив, "скандалността" не пречи заглавието да бъде отличено с "Пулицър".

Освен това е едно от изрично споменатите произведения на Стайнбек, когато през 1962 година писателят е удостоен с Нобелова награда за литература. Не по-малко грандиозен е и успехът на екранизацията по романа.

Едноименната лента е режисирана от Джон Форд, а една от главните роли е поверена на Хенри Фонда. Въпреки че е безспорна кинокласика, филмът не успява да предаде изцяло атмосферата, нито да повтори въздействието на книгата.

В "Гроздовете на гнева" отново става дума за наемни работници, които отчаяно се опитват да си намерят работа из калифорнийските ферми по време на Голямата депресия, но проследява историята на цяло семейство, принудено да напусне дома си в търсене на прехрана.

"Улица "Консервна"

Едно от най-обичаните произведения на Стайнбек –"Улица "Консервна" – е книга, която се чете различно в зависимост от това на каква възраст сте. И съвсем не е единственият роман на Стайнбек, за който това важи.

Независимо дали сте чели "Улица "Консервна", или я отваряте за първи път, очарованието на този кратък, но изключително колоритен роман го превръща в книга, която може да бъде препрочитана не само за удоволствие, а и защото ако на двадесет години сте били впечатлени от една част от нея, то на четиридесет със сигурност ще обърнете повече внимание на друга.

Най-доброто описание на историята, която "Улица "Консервна" разказва, съвсем естествено е дело на нейния автор и се крие в самото начало на книгата. Стайнбек описва улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, където се развива действието, така:

"Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са "проститутки, сводници, комарджии и негодници", с което е искал да каже "всички". Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като "светци и ангели, благочестивци и мъченици", при което смисълът не би се изменил".

"На изток от рая"

Стайнбек е роден в град Салинас, щата Калифорния и както вероятно се досещате, това е една от причините действието на повечето от романите му да се развива именно там. "На изток от рая" е книгата, с която най-често се асоциира името на писателя.

Книгата излиза за първи път през 1952 година и оглавява всички листи на най-продаваните книги. Определяно като най-амбициозното произведение на Стайнбек, "На изток от рая" проследява историята на две фамилии – Трак и Хамилтън, а действието обхваща период от петдесет и шест години.

Достатъчно дълъг, за да побере премеждията на три поколения. Епичен и красив на места, зловещ и мрачен на други, "На изток от рая" е роман за непрестанната битка между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата.

"Благодатният четвъртък"

"Благодатният четвъртък" е логичното продължение на "Улица "Консервна". Тази втора част се появява през 1954 година, девет години след първата, и ни връща на позната улица в Монтерей. Тя привидно не се е променила, но грохотът на консервните фабрики е стихнал.

Повечето от романите на Стайнбек описват близкото минало. За съвременниците на писателя те са своеобразен обзор на събития, които добре познават, за нас обаче са безценна хроника.

В случая с "Благодатният четвъртък" попадаме във времето след края на Втората световна война. Част от персонажите в романа са онези, спечелили любовта на читателите още с "Улица "Консервна", но сред неугледните постройки по улицата са се появили и нови лица, а някои от старите ни познайници са я напуснали завинаги.

И все пак мястото не е загубило необикновената си атмосфера, а празненствата все още са бурни и с непредвидими последици.

Прочети цялата публикация