Сирни Заговезни е!

 Сирни Заговезни е един от най-значимите празници в българския народен календар . Празникът е наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината - Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката. В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа. Сирната седмица - време за веселбиСедмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора. Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента. Ден за прошкаЦелият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки "Прощавай", "Простено да е" отговарят по-възрастните. Вечерта цялото семейство се събира около празничната трапеза, която трябва да е богата. На масата обаче не трябва да месни ястия. Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква

Прочети цялата публикация