Ердоган като многоръкия Шива

На официалния сайт на посолството на Украйна в Анкара е публикувана снимка на Ердоган, който държи чадър над Зеленски. Олицетворение на турската политика по т.н. украински въпрос, който разтърсва целия свят. Особено след срещата в Овалния кабинет между Тръмп, Джей Ди Ванс и Зеленски в присъствието на официални лица и журналисти. Самият Зеленски още при посещението си в Анкара, по време на провежданата среща в Риад между руска и американска делегации водени от Лавров и Рубио, бе заявил, че „Турция може да е гарант по отношение сигурността на Украйна”. А Ердоган подчерта амбиция за посредническа роля в преговори между Русия и Украйна. Независимо, че коментари под поста на украинското посолство в Анкара след снимката са красноречиви с „това не е нашата война” и „можехте да прекратите тази война навреме”.

Не за пъри път на Ердоган му се налага да действа като многоръкия Шива, когато събития затруднявят реализацията на амбициите му за роля на геополитическата сцена и сбъдване на неоосмански въжделения. Изолиран от процеси за нормализация на отношенията между Русия и САЩ при срещата в Риад между делегации водени от Лавров и Рубио, той инициира посещение на Зеленски в Анкара и потвърждава подкрепа за Киев, за отричане на Крим като руска територия, за влиянието на кримските татари, чиито първенци живеят в украинската столица, върху събитията и изразява надежда за продължаване на търговско-икономическите отношения с Украйна. А те са здрави по време на войната и Русия не крие негативното си отношение към този факт. После посреща външния министър на Сирия и то в ден, когато в Турция е Лавров. Изненадващо за редица наблюдатели, защото Москва не крие коментари в стил „забиване на нож в гърба” заради активната роля на Турция за сваляне управлението на Асад в Дамаск и подкрепата за радикалните ислямистки организации, начело с Хаят Тахрир ал-Шам, водени от инсталирания Шараа за временен президент, бивш терорист Джоулани. Русия прави многоходови стъпки за запазване на двете си военни бази в Сирия и влиянието на този етап на Анкара в Дамаск загърбва негативизма към някои политики на Ердоган. Разбираемо е. Руската дипломация има традиции в такава посока. Но е известно и че никога не забравя недоброжелателно поведение. А Ердоган няма как да не търси съдействие от Путин, най-вече заради влиянието на Израел в Сирия. Не само чрез ориентираните към Тел Авив друзи, но и заради стремежи за разделяне на Сирия, за да няма проблеми с онези милиции, които остават верни на Иран. Смята се, че така ще се съхранят и заетите вече от Израел територии в бившата вече страна на Асад като Голанските възвишения и водни източници. Косите настръхват на Ердоган, ако се вземе решение в Дамаск за федерализация на Сирия. Там вече е създаден комитет, който ще подготви конституционна декларация за регулиране на процеса на преход. Не се крие, че се подготвя федерална конституция, както съобщава Ал Джазира. Записано било, че президентът трябва да е мюсюлманин, който в 60-дневен срок ще назначава 100-членно Народно събрание. А там не е сигурно дали турските интереси ще са подкрепяни изцяло, защото играчите са повече. На всичкото отгоре Израел лобира във Вашингтон да се запази присъствието на руските военни бази в Сирия, което би противопоставило Анкара на Москва в полза на Тел Авив. Няма как Ердоган да не следи този процеси.

Никак не е случайно, че от месеци подготвя ход за споразумение чрез Йоджелан, класическият лидер на ПКК, който е над 20 години в затвора Имралъ, за да се призове военната организация на турските кюрди да сложи оръжие и се разпусне. Преговорите са водени от коалиционния партньор на Ердоган, Бахчели от националистическата партия. Срещу освобождаването на Йоджелан се обявява негово писмо до водачите на ПКК, които на специално организиран конгрес трябвало да вземат решение за разпускане на организацията. Писмото е получено чрез представители на депутати от прокюрдската ДПН, демократична партия на народите, и съгласието е дадено. Но с условие първо Йоджелан да бъде освободен. Много са лъгани турските кюрди и доверие от десетилетия липсва. Отговорът на сирийските кюрди е, че това е вътрешен въпрос на Турция и не се отнася за тях. Без значение, че ПКК и YPG са рамо до рамо в битките на територията на Сирия. Там сирийските кюрди имат своя игра. Въпросът с федерализацията на Сирия им е на преден план.

На фона на игрите в Близкия изток, особено в Сирия и Газа, и след злополучната среща на Зеленски с Тръмп в Овалния кабинен, турските медии обърнаха фокуса си към ЕС с въпрос „защо Турция трябва да се жертва за защита на Европа”. Отново илюстрация за Ердоган като многоръкия Шива. Защото още при срещата си със Зеленски той бе направил изявление, че Европа е безпомощна. Без Турция няма как да се справи, за да организира сигурността си. Все пак страната е с втората по големина армия в НАТО. Въпросът е защо Турция да рискува да се сблъска със САЩ като забрави за „унижението, на което е била подложена от Европа в продължение на десетилетия”. Турция се глобализирала, а Европа се локализирала е мотив за някои наблюдатели в Анкара. Турция градяла своя ос, докато Европа оставала в капана на собствения си континент. Имперското мислене на Анкара нямало как да бъде разклатено от ежедневните ветрове. Но Фидан, външен министър, бе на срещата в Лондон, организирана от британския премиер Стармър с цел отговор на идеите на Тръмп за мирни преговори относно войната в Украйна. Макар че Фидан се бе позиционирал на общата снимка малко встрани от останалите присъстващи на срещата в Лондон, той постигна своето. Сигнализира, че Турция не е изолирана и ако Русия и САЩ водят свой процес за нормализация на отношения и спиране на военните действия в Украйна, Ердоган по стар навик ще се обърне с една ръка към друг играч. В случая „коалиция на желаещите”, които не само ще продължат всякаква подкрепа за Киев, но може и войски да изпратят там. Едва ли Ердоган ще предприеме такава стъпка, защото играта му е на баланс и посредник за решаване на световни проблеми. Като Украйна или Газа. Но да се чуят на място мненията на събралите се в Лондон не е малко. Особено, ако се търси и подкрепа за свои интереси. Лондон, разбира се, ще го има предвид. Стари съюзници са. И си имат доверие.

В унисон с декларациите в Лондон на среща по време на ифтар с посланиците в централата на управляващата Ердоганова партия, ПСР, президентът на Турция подчертава, че последните събития са доказали важността на отношенията между Турция и ЕС. Европа не можела да оцелее като глобален фактор, ако Турция не заеме полагащото ѝ се място. Един вид европейската сигурност без Турция е немислима. Затова ЕС трябвало да посрещне тази реалност и да придвижат процеса за пълноправно членство на Анкара в ЕС. Далновидна перспектива! Още повече,че Турция била водеща страна в борбата срещу тероризма.Да бъдат така любезни да проследят 4-тата среща на Дипломатическия форум в Анталия, който ще се проведе между 11-13 април. Ръката на Ердоган сочи и в краткосрочен план, но винаги под лозунга „Турция преди всичко”.Познато, нали? Особено като се има предвид, че едва ли някой на този етап знае как ще се развие историята с „прекрояването на политическия пейзаж в Европа” и нескриваното желание на Тръмп да игнорира всички, които са работили с Байдън. Включително и тези, които са участвали във войната в Украйна. На този етап Украйна не е на масата за преговори, независимо от настояванията на Брюксел, а е в менюто, казват в Анкара. Тръмп иска не само редкоземните метали от Украйна, но и пристанищата ѝ. А това тревожи Турция, защото конвенцията от Монтрьо дава геополитическо оръжие на Турция в Черно море, а ако черноморските пристанища на Киев попаднат в американски или английски ръце, това не е полезно за Анкара. Зависи какво мисли Москва по въпроса, но засега Ердоган това не коментира. Защото в морето пред Украйна, казват, имало и енергийни запаси. Отново мирис на газ, за което обикновено не се говори. Но изводите, че ако Русия и САЩ сключат сделка, зад кулисите, за Европа залогът е изключително висок. Така мислят сериозни наблюдатели в Анкара. Но и Турция може да бъде засегната. Сигурно и затова Ердоган опъва голям чадър над Зеленски. Но историята е доказала, че само силните диктуват света и подялбата му. Победителите не ги съдят. И тежко на победените. А на Ердоган не му се иска да е сред вторите. Не че не се е случвало на Турция. На този етап е важна Ердогановата игра и във вътрешен план. Не са само кюрдите, но ако има подкрепата на прокюрдската партия в Меджлиса /парламента/ може да прокара решение за извънредни избори през 2027г, за да не му се води пълен мандат. И да има право на нов мандат. Точно затова се казва, че Ердоган от години го играе многоръкия Шива и даже му се получава.

Прочети цялата публикация