В Брюксел трябва да бъде издигнат паметник на Тръмп

Коментар на Едуард Лукас за CEPA (Центъра за анализ на европейската политика). Авторът е бивш журналист на The Economist, който отразява събитията от Централна и Източна Европа от 1986 г. насам. Експерт по киберсигурност и шпионаж, автор на няколко книги, сред които „Новата студена война“.

Улиците на Брюксел отразяват благодарността, която европейците изпитват към титаните от миналото, хора като Жан Моне, Робер Шуман и Симон Вейл. Но след години най-великият паметник от всички в белгийската столица може да бъде на Доналд Тръмп.

Фенове ще полагат цветя пред колосалната златна фигура на американския президент на датата 28 февруари, отбелязвайки неговия решаващ принос за тяхната геополитическа еманципация, безопасност и свобода.

Това е датата, на която Доналд Тръмп прие [украинския президент] Володимир Зеленски в Белия дом. На тази дата родителите тържествено ще разказват на своите деца, че катастрофата в Овалния кабинет най-накрая е накарала европейците да се заемат сериозно със сигурността си.

Европейските лидери най-накрая са решили да поемат отговорност не само за Украйна, но и за собствената си защита. В поредица от прибързани срещи на върха и телефонни разговори десетилетия на самодоволство отстъпиха място на мрачното, изненадано осъзнаване, че когато президентът на САЩ провъзгласи „Америка на първо място“, Европа трябва да се погрижи за себе си. Някогашният съюзник е в най-добрия случай ненадежден, в най-лошия - активно враждебен.

Дали издигането на подобен монумент е фантазия? Вероятно. По-достойно би било в сърцето на Брюксел да се появи паметник, почитащ милионите украинци, убити, осакатени, травматизирани, опечалени и прогонени, чиято саможертва купи на останалата част от Европа време. Време, за да се осъзнае. В последната минути, за да предотврати катастрофа.

Никой досега не се е извинил за европейските провали на отбраната и възпирането. Провали, причинени от дългия сън на европейските лидери.

Тестът за всяка промяна в Европа са делата, а не думите. Приоритетът е да се дадат на Украйна парите и оръжията, от които се нуждае, за да се защити (нещо, което, ако беше направено своевременно, вече щеше да сложи край на войната). Колкото по-силна е военната позиция на Украйна, толкова по-трудно ще бъде за администрацията на САЩ да накара ръководството на Киев да прекрати огъня при неизгодни условия.

Европейците също трябва да планират сигурността на Украйна след прекратяването на огъня. Липсват им войски, танкове, артилерия, логистика, разузнаване и други средства, необходими за солидна конвенционална защита. Вместо това те ще трябва да разчитат на възпиране: въздушна мощ и огън от далечни разстояния, подкрепени от политическо единство. Въпросът на бюрото на всеки вземащ решения трябва да бъде: „Какви рискове и разходи ще понесе моята страна, ако Путин реши да нападне отново?“ Без надеждни отговори, нова атака на Путин ще бъде гибелна за Украйна и европейската сигурност.

Това е само началото. Европейските страни от НАТО и ЕС трябва да преосмислят собствената си сигурност. Къде е противовъздушната и противоракетната отбрана? Ами наборната служба? Как да получим надежден ядрен чадър? Доколко все още можем да разчитаме на американски оръжия? Всички тези въпроси имат отговори; всички идват на солидна цена и с опасни забавяния.

Владимир Путин може да не рискува пряка военна атака срещу член на НАТО. Той обаче вече води хибридна война срещу Европа: саботаж на инфраструктура, кибератаки, поток от мръсни пари и пропаганда, опити за възстановяване на лостовете за икономическо влияние. Европейските лидери ще трябва да повишат своята устойчивост и защита на всички тези фронтове, от вноса на газ до защитата на демократичните институции.

Това ще струва много пари. Европейците ще трябва да свикнат с по-високи данъци и по-нисък жизнен стандарт. Политическите лидери трябва да обяснят [на своите граждани] защо са необходими тези жертви. Усилията на администрацията на Тръмп да „направи Америка отново велика“ могат сериозно да навредят на съюзите, които някога са били в основата на мощта на САЩ. Ако европейците се справят с предизвикателството, може да се окажат изненадващите победители.

Прочети цялата публикация