Императорът на валса - 200 години от рождението на Йохан Щраус-син

Йохан Щраус е първородният син на Йохан Щраус-баща/ 1804- 1849/, композитора и диригента, прочул се със своите прекрасни валсове. Роден е на 25 октомври 1925 година във Виена. Започва да учи музика от детe, заедно с по-малките си братя, Йозеф и Едуард, но по настояване на баща си, бил изпратен в търговска гимназия. Интересен е фактът, че Щраус- баща в никакъв случай не искал синовете му да станат музиканти. За щастие, майка му, Ана Щраус, го разбира и подкрепя изцяло. Йохан продължава обучението си при изтъкнатите виенски педагози Йозеф Дрехслер и Карл Керман, които го насочват към църковната музика. Междувременно баща му изоставя семейството и го лишава от издръжка. С цената на безброй лишения Щраус- син завършва успешно музикалното си образование.

Деветнадесетгодишен, на 15 октомври 1844 г., той организира сам своя първи публичен концерт, на който дирижира и собствени творби – това са няколко валсове и полки. Успехът е впечатляващ – цяла Виена аплодира “ достойния син на стария Щраус”. Ражда се крилатата фраза: “Добър вечер, Щраус- баща, добро утро, Щраус- син!”. Само за няколко години Щраус- син става извънредно популярен не само във Виена и цяла Австрия, но и в повечето страни на Европа със своите турнета – от Париж и Лондон до Букурещ, Москва и Петербург. Революцията от 1848 г., която разтърсва стария континент, го вдъхновява да напише десетки маршове, валсове и полки.

През 1849 г. Щраус- баща умира, в разцвета на силите си, ненавършил четиридесет и пет, и синът поема ръководството на неговия прочут оркестър, с който осъществява нови големи турнета из цяла Европа и стига до Новия свят. В програмите си, наред с мащабните симфонични опуси на Шуман, Лист, Берлиоз, Вагнер и Бетовен., той включва и своите валсове, които се радват на небивал успех.

През 1863 г. сключва брак с красивата оперетна прима Йети Трефц и предава оркестъра в ръцете на братята си Йозеф и Едуард. По това време се посвещава ицзяло на творчеството си и създава най- известните си валсове: “Синият Дунав”, “Виенски бонбони”,”Животът на артиста”, “Приказки от Виенската гора”,”Вино, жени и песни”, “Виенска кръв”,”Пролетни гласове”... Умира на 3 юни 1899 във Виена.

В средата на XIX век некоронован крал на виенската оперета е Франц фон Супе /1819 – 1890/, авторът на “Бокачо”, “Хубавата Галатея” и още много оперети, но те биват постепенно изместени от пиесите на парижанина от Кьолн Жак Офенбах, сключил договор по онова време с големия Театер Ан Дер Вийн. През 1864 Офенбах се среща с Йохан Щраус- син и като оценява високо таланта му, го насочва към оперетния жанр. След немалко колебания Щраус създава първата си оперета, “Индиго”/ 1871/, посрещната възторжено във Виена. Успехът го окуражава и след две години се появява “Карнавал в Рим”/ 1873/, приета също с адмирации.

На следващата година той сътворява своя шедьовър, “Прилепът”.

За основа на либретото на Карл Хафнер и Рихард Жене служи модната френска комедия “Часовник с камбана” от постоянните сътрудници на Офенбах Луи Алеви и Анри Мейяк, създадена по действителен случай из парижкия живот. Но за разлика от Офенбах, Щраус се отказва от сатирата и пародийността. Той решава “Прилепът” като динамичен , изпълнен с изтънчен виенски хумор, танцов спектакъл, близък до традициите на италианската комична опера. Музиката тук е много жива, колоритна. Мелодическата фантазия на Щраус- син е направо неизтощима.Според Имре Калман, Щраус превръща оперетата в: “лека, жизнена, остроумна, празнично нагиздена и ярко звучаща музикална комедия именно с “Прилепът”. В това безчетежно” царство на валса”, разбира се, липсват социалните конфликти и класовите противоречия, над всичко е радостта и опиянението от живота .

Тази великолепна оперета обикаля набързо музикалните сцени в почти цяла Европа и го утвърждава сред първомайсторите в жанра. След “Прилепът” Щраус- син твори трескаво и почти всяка година представя ново сценично заглавие: “Калиостро”, “Метусалем”, “Сляпата крава”, “Кърпичката на кралицата”, “Веселата война”, “Нощ във Венеция”,”Цигански барон”, “Симплициус”, “Виенска кръв”, “Принцеса Нанета”, “Ябука”, “Рицарят Пасман”, “Богинята на мъдростта”...

За всички свои оперети Щраус създава прекрасна музика в завладяващия ритъм на валса – този невероятен танц, който очарова света и днес.

За съжаление, малко от тях издържат изпита на времето – това са: “Прилепът”, “Виенска кръв”, Цигански барон” и “Нощ във Венеция”. “Цигански барон” се счита за най- завършената му и мащабна творба, а най- поставяната, най- обичаната, безспорно, е “Прилепът”. Причината? Както обикновено- това са преди всичко слабите либрета, често пъти със заплетена интрига, немотивирани сюжетни ходове и недостатъчно ярко очертани характери. Самият той добре е съзнавал това и въпреки очевидните дефекти на литературния материал, композира майсторски, с нестихващо вдъхновение. Ето какво пише той по повод либретото на “Нощ във Венеция”: “Пиесата е такава, че при цялото си желание аз не бих могъл да балансирам нейните огромни недостатъци. Това не е поезия, не е и истинска комедия. Това е просто една разхвърляна и измислена история, в която няма и грам смислено съдържание...” Всичко това налага в наше време тези великолепни в музикално отношение оперети да търпят редица редакции / къде по- добри, къде по- спорни, като по- често се случва второто!/, за да бъдат представени на сцената. Но въпреки това музиката на Йохан Щраус- син остава безсмъртна.

Щраус е сред любимците на нашата публика.

Тя обожава неговите прекрасни валсове, а също и оперетите му. През 1919 г. в Свободния / оперетен/ театър в столицата режисьорът Петър К. Стойчев и диригентът Тодор Хаджиев / бащата на Парашкев Хаджиев/, осъществяват първата българска постановка на ПРИЛЕПЪТ“

Трудно е да се преброят всички сценични реализации на шедьовъра на Щраус у нас – на сцените на София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Стара Загора, а също и в: Сливен, Враца, Ямбол, Кърджали, Казанлък, Пазарджик, Ловеч, Лом… Те са повече от 40!

Прочети цялата публикация