Системата "Тръмп": "Оргия от корупция и шуробаджанащина"

Дори и най-големите критици на Доналд Тръмп не очакваха толкова голяма промяна и толкова бързо след повторното му влизане в Белия дом. Сблъсъците между съдебната система и администрацията на Тръмп се превърнаха в ежедневие и дори Конституцията на САЩ често се поставя под въпрос. Опозицията в лицето на Демократическата партия изглежда е напълно блокирала. Какво всъщност прави Тръмп от 20 януари насам? Става въпрос не просто за смяна на правителството, а за смяна на системата на управление в държавата, отбелязва Джонатан Раух в известното американско списание „Атлантик“.

Патримониализмът на Тръмп

Но какъв вид управление искат да наложат Тръмп и приближените му - автокрация, монархия, олигархия?

Още по време на речта му на инаугурацията, аплодирана бурно от милиардерите от Силициевата долина, стана ясна решимостта на близкия кръг на Тръмп да извърши институционално преструктуриране на държавата, отбеляза в скорошен текст и германският философ и социолог Юрген Хабермас.

Според Джонатан Раух управлението на Тръмп и начинът, по който той вижда бъдещето на САЩ, най-добре се описват с един позабравен термин - патримониализъм. В тази система държавата е като двор на владетеля, в която всички отговарят само пред него. Германският социолог Макс Вебер описва тази система с думата „патримониализъм“ - тъй като владетелят е нещо като „баща на нацията“.

Алтернативата на това управление - т.е. начинът, по който САЩ бяха управлявани досега, е свързан с бюрокрацията. "Бюрократичният процесуализъм“ предполага, че легитимността и управлението са гарантирани от система от норми и закони, както и от институции, които ги следват. Според Макс Вебер именно този тип управление е заменил завинаги патримониализма. Но се оказва, че Вебер е сгрешил.

Управление, при което на върха на пирамидата е един лидер, а всички под него се опитват да му угодят, се е наложило в Русия на Путин. Но други успешни опити наблюдаваме и в днешна Унгария на Орбан, Турция на Ердоган, а доскоро и в Полша на Качински.

Бюрокрацията и институциите като основен враг

Патримониализмът е не толкова система на управление, колкото стил на управление. Той се различава от класическата автокрация, отбелязва Раух. При него за основен враг се считат именно тези бюрократични структури, които поддържат демократичния ред. Така, когато служителите на USAID се опитаха да защитят от Илон Мъск класифицираната информация, те просто бяха съкратени. Държавни структури се закриват, без непременно да се създават нови бюрократични системи, каквито е имало в нацистка Германия и в Съветския съюз.

С времето патримониализмът отслабва и осакатява държавата, тъй като тя губи най-кадърните си кадри и защитните си механизми и процедури. Много от лидерите в този момент се опитват да преминат към пълен авторитаризъм. А оздравяването на засегнатите институции е трудно. Институции като тези, които се разпадат дългосрочно, не могат да бъдат поправени в рамките на едни избори, дори ако системата на Тръмп отново бъде отстранена от власт, предупреждава и Юрген Хабермас.

Държавата като бизнес, от който се печели

Всички прожектори са насочени към Тръмп, а всички политики преследват личните му интереси. Така той спря разследването срещу кмета на Ню Йорк, защото е удобно да има кмет, който му е всеотдаен. Тръмп се опитва също да погазва закони, съдебни решения и Конституцията, когато те не отговарят на интересите му. Той активно тества лимитите на разделението на властите, както отбелязват с тревога редица юристи в последните седмици.

Подчинените му агенции проверяват наетите служители за лоялност към него, а не към Конституцията. Конфликтите на интереси са добре дошли, а самото президентство се третира като бизнес възможност - както на територията на САЩ, така и по света.

Корупцията - Ахилесовата пета на патримониализма

В същото време обаче, както заключва и Макс Вебер, тези режими рано или късно са обречени на провал. Първият проблем е некомпетентността. Намесата в работата на институциите и запълването им само с верни хора неизбежно водят до слаби резултати. Водят и до корупция, а тя отслабва държавата.

Както казва Лари Даймънд от Института Хувър към Станфордския университет в един от последните си подкасти: „Мисля, че през следващите четири години ще станем свидетели на абсолютно изумителна оргия от корупция и шуробаджанашки капитализъм, каквито не сме виждали от края на 19 век, от Златната епоха насам“. А Франсис Фукуяма пише дори: „Ще бъде много по-лошо от Златната епоха“.

Корупцията обаче е „Ахилесовата пета“ на патримониализма, защото обществото рано или късно научава за нея и не я одобрява. „Най-голямата заплаха, пред която бе изправен Путин, бе „неспирният кръстоносен поход“ на Алексей Навални срещу корупцията, който можеше и да свали режима, ако Путин не беше организирал смъртта на Навални в затвора. В Полша либералната опозиция изтласка консервативната партия „Право и справедливост“ от властта през 2023 г. именно с антикорупционен наратив.“

Обвиненията в корупция са работеща политическа стратегия, припомня Джонатан Раух. През 2016 година Доналд Тръмп и Републиканската партия втълпяваха на избирателите колко корумпирана е опонентката му Хилари Клинтън. Сега демократите могат да приложат същата стратегия спрямо Тръмп, а той им дава достатъчно материал, с който да работят в тази насока, обобщава авторът.

Джонатан Раух пише за сп. „Атлантик“ и е старши научен сътрудник в програмата за изследване на управлението в института Брукингс.

Александър Детев (редактор)

Прочети цялата публикация