България: В страната на зависимите джуджета

Скандалът с Теодора Георгиева показа, че зависими джуджета трябва да разследват дали в съдебната ни система има зависими джуджета. А когато те са и на ръководни позиции, цялата система се превръща в подигравка и бухалка.

Скандалът с българската европрокурорка г-жа Георгиева демонстрира нагледно факта, че на висши магистратски позиции у нас се назначават зависими лица. Преди да бъдат избрани съдии и прокурори, те изглежда са минавали на „събеседване“ с Петьо Еврото и други подобни посредници, които са и притежатели на записи от тези срещи и други компромати за кандидатите. Когато назначените магистрати се опитват да си свършат работата и да засегнат интереси на политическите патрони и поръчители на Еврото, компроматите се вадят и магистратът бива сплашен или отстранен.

Сплашвана ли е от Пеевски?

Историята с г-жа Георгиева може и да е много по-зловеща, защото докато се разгръща скандалът, семейната ѝ къща изгоря и майка ѝ загина при много съмнителни обстоятелства. Според думите на самата Георгиева, тя е била сплашвана от небезизвестния Делян Пеевски, за когото – пак според нея – има информация, че е искал подкуп в огромни размери по сделката в Чирен. За тези твърдения Пеевски се готви да съди Георгиева.

Докато Лаура Кьовеши не беше се задействала по случая, българските институции и медии се гласяха и почти бяха успели да го заметат под тракийската могила от недоразследвани скандали. Но Кьовеши – напълно естествено – взе мерки да отстрани г-жа Георгиева, за чиято независимост вече има сериозни съмнения. Родните политици и близките им медии с радост подеха темата – щом Георгиева е отстранена за изнудване от Еврото, значи каквото и да казва, все не е вярно. Борисов, който доскоро не познаваше Петьо Еврото, убедено заяви, че Георгиева е с Петьо Еврото (намеквайки, че самият Борисов е ни лук ял, ни лук мирисал).

Всъщност обаче, много е вероятно Георгиева да е била зависима от Еврото и същевременно да казва истината по разследването за Чирен. Т.е. че поръчката за разширението на газохранилището е корупционна. Нашите институции не бързат да помагат на европрокуратурата в разследването на това потенциално престъпление, обаче. Дори министър Даниел Митов се похвали, че МВР забавило само с пет (а не с 10, както твърди европрокуратурата) дена искани обиски и други процесуални мерки по Чирен.

Големият проблем в съдебната ни система

Тук изниква и големият проблем в казуса и той е, че зависими джуджета трябва да разследват дали в съдебната ни система има зависими джуджета. Задачата е сложна и само чудо би довело до нейното решение. Европейската прокуратура и интегритетът на Лаура Кьовеши може да се превърнат в такова чудо, но надеждите не трябва да са много високи. И това е така, защото европрокуратурата разчита изцяло на българското МВР, следствие и прокуратура, за събирането на доказателства и други процесуални мерки. Когато МВР се позабави с десетина дена, когато тук и там поизтече информация и петьо евровците изчезнат от страната, когато се пусне някоя лъжовна следа и се гони Михаля с галактическа заповед за арест, голям шанс за успех няма. Но поне Лаура Кьовеши може да натиска джуджетата и в крайна сметка, ако не друго, да изобличи липсата на съдействие от тяхна страна.

В българската съдебна система, разбира се, огромното мнозинство от магистратите са почтени и професионални хора. Но когато на ключови ръководни позиции стоят джуджета, цялата система се превръща в подигравка или бухалка. Тази система и сега не спира да произвежда абсурдни обвинения за опозицията на политически патрони като Борисов и Пеевски, а тях ги брани и от най-очевидни скандали, за които в други държави биха се сдобили поне с обвинения. Стигна се дотам кажи-речи всички лидери на ПП-ДБ (Петков, Бориславова, Божанов…) да имат обвинения за фантазмени „престъпления“, докато патроните на захванатите държавни институции се разминават дори с разследване срещу тях, когато един куп хора свидетелстват, че са им давали или искали огромни подкупи.

Един въпрос остава да виси със страшна сила: всички са съгласни, че Лаура Кьовеши правилно е отстранила (поне временно) българския европрокурор заради съмненията по отношение на независимостта на г-жа Георгиева. Срещите с Петьо Еврото и заговорите за назначения са достатъчно петно върху репутацията за един магистрат. Уви, българският главен прокурор е в сходна позиция по отношение на Петьо Еврото – и за него има множество свидетелства, че е прекарвал сериозно време в заведението на съдебно-прокурорския брокер без разумно обяснение, какво точно е правил там.

И джуджета-политици

Нещо повече, досега разследването на Петьо Еврото не е изнесло наяве информацията за магистрати, срещу които има компромати. Тези магистрати са като бомби със закъснител. Затова е оправдано твърдението, че е парадоксално да очакваме зависими джуджета да разследват зависими джуджета. Самите разследващи органи не правят нужното, за да стигнат до дъното на историята и да започнат прочистването на системата.

Големият въпрос е, кой е патронът на Петьо Еврото и в интерес на кого той е действал. Версията на Борисов, че Еврото, когото той не познава, е самостоятелен играч, е неправдоподобна. Ако тези посредници бяха единични черни овце, досега отдавна влиянието им да е приключило. Но изглежда патроните достигат нависоко и надълбоко в българския обществен живот. И не става дума само за магистрати, а и за политици. Което прави казусът още по-труден за решаване.

Тихо, докато влезем в еврозоната ...

В тази обстановка, разбира се, се появи и следният призив: тихо, че ако вдигаме много шум за корупцията, ще провалим членството на България в еврозоната. Никакви разследвания, никакви скандали до заветната дата на членството: ако трябва и Пеевски да крепи правителството, целта оправдава средствата!

В страната на зависимите джуджета е естествено да има и джуджета-политици. Такива, които не могат да си избират партньорите, а са обречени един на друг. Такива, които никакви санитарни кордони не могат да разделят и са обречени да са винаги заедно.

До еврозоната, че и по-нататък.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация