Симеон Николов: Защо преговорите зациклиха, а страхът от мира стана по–голям от страха от войната?

Свръхувереността на президента Тръмп и очевидно неспособността на екипа му да видят в дълбочина и комплексно интересите и тактиките на Путин, както и решителността, с която повечето западноевропейски страни се противопоставиха на мирното решение и застанаха зад украинския президент Зеленски, са в основата на буксуването, в което навлязоха предварителните разговори и преговори с Украйна и Русия. Едностранният дебат относно настоящата политика за сигурност, вместо трезв анализ на заплахите в перспектива, разчитащ на диалог и дипломация, също допринесе за това. Преувеличаването на заплахите в различните сценарии достигащо до истерия е изключително вредно. Необходима беше по–рационална политика за сигурност. Тревогата винаги трябва да бъде подплатена със сериозни аргументи. Всяването на страх води до задънена улица. Много бързо изтича времето за промяна на такъв курс и ориентиране към мъдри политически компромиси и ренесанс на дипломацията. Недостатъчната предварителна оценка на съотношението на силите, на геополитическата обстановка и на това, кой какви карти държи, си казаха думата. Разбира се, че както Украйна, така и Русия ще търсят гаранции, но тези въпроси трябваше да се обсъдят преди започване на преговори. Разбира се, че Европа се нуждае от отбранителни способности, но не от истерия. Войнстващата реторика на Европа влияе силно на президента Зеленски , който променя постоянно позициите си, връщайки се често към абсолютно нереалистични такива. Рискът за мирния процес е още по–голям, защото дори при евентуално постигане на бърз успех между САЩ и Русия, крайни в решимостта си европейски сили могат с провокативни действия да провалят постигането на мирно решение. Рязката промяна на позициите на някои страни могат да допринесат за един негативен ход на мирния процес. Липсата на единство обаче, подкопава европейската политика за сигурност и отбрана. Освен това възникнаха и някои предположения, когато президентът на Турция се присъедини към „Коалиция на желаещите“, въпреки дългосрочните му добри отношения с Русия. Засега обаче, Анкара се кандидатира по–скоро за участие с мироопазващи сили в Украйна. При предварителните разговори в Саудитска Арабия не бе предвидено изискване за прекратяване на дезинформационните кампании от двете страни, които внасят несигурност и разколебават в процеса на преговорите. Психологическата война успя да опорочи мира и думата „мир“. От самото начало се изопачаваха исторически факти за причините за войната. По време на самата война много истини и престъпления останаха скрити от европейската общественост. Докато след започване на преговорите придобиха публичност първите данни като тези от разследване в САЩ, доказващи, че всички руски цели за поразяване са избирани от американските сили. Тоест, че действително е водена „прокси“ война срещу Русия. Преди това обаче някои антитези достигнаха до ниво на психоза. Едва ли има нужда от такава дори и да се гледа на Русия като враг, защото и на цивилния европеец е ясно, че Русия няма военен и икономически капацитет за водене на реална война срещу Европа, а и старият континент и НАТО са многократно по–силни по повечето военни показатели. Хибридните заплахи, макар и силно преувеличени, все пак са по–реалистични от военната заплаха. Внушаването на обратното подсказва съвсем други намерения за подготовка за война и има обратен ефект, поне сред по–интелигентната част на европейското население. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се нуждаеше от бърз успех и след като той му се изплъзва в Украйна, може да потърси такъв в Близкия Изток. Вероятността обаче, и там да се провали е голяма. Пренасочването на вниманието на САЩ към военните действия срещу Иран ще отклони вниманието от войната в Украйна в момент, когато Русия отбелязва сериозни успехи на фронта и ще предизвика съмнението, че Тръмп е предоставил на Путин шанс да се справи с непокорния Зеленски, докато той решава далеч по–важен според него проблем с Иран, защитавайки Израел и проливите, осигуряващи стратегически вериги на доставки. Моментът за действия на САЩ обаче е неудачен и има вероятност да затъне в една продължителна война в Близкия Изток. Първо, изглежда, че се недооценяват военните способности на Иран. Второ, възприема се, че той е отслабнал след разгрома на негови проксита от „Оста на съпротивата“. Трето, подценяват се възможностите на опозицията в Иран, която разчита да промени насоките на развитие на страната. Предстоящото посещение на Тръмп в Саудитска Арабия бе изтеглено от май за април. В първите дни на април стана известно, че САЩ изпращат втори самолетоносач в Близкия изток, а министърът на отбраната е наредил разполагането в региона на допълнителни ескадрили и други въздушни средства. В същото време Иран прие поредните два нови руски самолети Су-35 от общо 25, които започнаха да постъпват на въоръжение от началото на тази година, когато двете страни подписаха всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство. По повод проведения на 02.04.2025 г. разговор между външните министри на Русия и Иран беше коментирано, че в случай на нападение от САЩ и Израел срещу иранските ядрени съоръжения, Русия няма да остане пасивна, независимо от продължаващите преговори със САЩ, защото подобни американо–израелски действия биха застрашили регионалната и международна сигурност. При такова пренасочване на усилията на САЩ към друг регион, Европа ще бъде оставена да се справя сама с украинската война. А при сегашната ѝ политика това би означавало влизане във война, а не продължаване на мирните преговори. Тръмп вероятно вярва, че ще се справи бързо с Иран и ще се върне на европейския терен. Предполага се, че среща между Путин и Тръмп ще се състои през май. Войната срещу Иран обаче, може да продължи дълго, а през това време Путин ще разшири значително териториалните си завоевания в Украйна.
Авторът е директор на Центъра за стратегически изследвания и член на УС на Българско дипломатическо дружество.
Прочети цялата публикация