Научен пробив за България

Български учени за първи път определиха положението на хромозомите в 3D пространството в живи клетки и маркираха тяхното движение по време на клетъчното делене. Научният пробив на екипа от Института по молекулярна биология и лабораторията по геномна стабилност се превърна във водеща тема и за престижното международно списание Nature Cell Biology. Ямбол, олимпиади по астрономия, САЩ и магистър по информатика, Австралия и „Тропическа биология", изследовател, атлет, изкушен от изкуствения интелект - сега Румен Стаматов е един от пазителите на човешкия геном. „Една хромозома е много силно нагъната в ядрото, докато ако разпънем самата ДНК молекула, тя би била с дължина няколко метра. И освен това, понеже хромозомата не е една, в човешките клетки има 46 хромозоми, е много важно да се изясни те как са разположени една спрямо друга. Защото, примерно в раковите заболявания, това е един от основните механизми как те се получават", обясни Румен Стаматов. Най-важната част от едно клетъчно делене продължава около 40 минути. Време, за което хромозомите с нашето ДНК и свързаните с него белтъци се удвояват, за да може всяка нова клетка да има идентични гени. Понякога обаче този процес може да се обърка. „Ако си представим две хромозоми, които са близки в пространството, очевидно има много по-голяма вероятност между тях да се случи транслокация, отколкото, ако са далече

Прочети цялата публикация