Анкара между масови протести в страната и амбициозна роля навън

На фона на провежданите напоследък масови протести на опозицията в големите градове на Турция някак е изненадващо, че Тръмп определи за Анкара мита в размер на 10%. Особено ако се сравнят с посочените мита за страните, например, в региона, които са между 33 -39 %. Да не говорим за Китай с известните вече 145%.

Страната на Ердоган определено се почувства печеливша от новата вълна на протекционизъм и реши, че укрепва позиции. Най-вече след изказване на президента на САЩ, направено при гостуването на премиера на Израел Нетаняху в Белия дом, че „имам много добри отношения с един човек, който се казва Ердоган, знам че пресата се ядосва, че го харесвам, ама аз го обичам, той ме обича и никога не сме имали проблеми”.

Правителствените медии в Анкара избухнаха във възторг. Тръмп е допълнил, че „Турция е направила това, което никой друг не би могъл да направи в Сирия, а Ердоган е много силен и интелигентен човек”. Някой да се съмнява, че операциите на Турция в Сирия, извършени чрез крайни радикални ислямистки групировки, за сваляне от власт на Асад в Дамаск не са били съгласувани с Вашингтон? Сега трябвало „да му се отдаде заслуженото”.

Изказванията на Тръмп са в отговор на изявления на Нетаняху, че „има проблеми с Турция в Сирия” и че „не иска Турция да придобива военни бази в Сирия”. Тръмп е убеден, че „мога да реша всеки проблем, който имате с Турция, стига да сте разумни, ние и вие трябва да сме разумни по този въпрос”. Въпросът е Сирия. „Мисля, че можем да решим този проблем, но това не е проблем точно сега”. Казват, че Нетаняху е продължил с „имаме влошени съседски отношения с Турция и не искаме Сирия да бъде използвана от когото и да било, включително от Турция”. Опасенията са, че Турция може да използва военните си бази в Сирия за нападение срещу Израел.

И след като отношенията между Турция и САЩ са „отлични”, а „президентът Тръмп има отношения с турския лидер, обсъдихме как може да се предотврати този конфликт по различни начини”, споделя Нетаняху. Явно предстои да се наблюдава накъде ще се наклони везната на Тръмп по отношение на проблемите между Анкара и Тел Авив. Но решението да се отмени съвместната пресконференция на Тръмп и Нетаняху бе коментирано като „срещата между двете страни е била напрегната”.

Засега Хакан Фидан, външен министър на Турция, в интервю за иракски канал UTV заявява, че „военната стратегия, която администрацията на Тел Авив следва в региона, застрашава не само стабилността на Сирия, но и сигурността на самия Израел”. Той е потвърдил, че „настоящата политика на Израел в Сирия е политика на провокации”. Вярва, че действията на Тел Авив в Сирия носят само краткосрочни военни ползи, но „създава големи стратегически заплахи в дългосрочен план”. Турция нямала намерение да влиза в конфликт с никого в Сирия, включително и с Израел, каза Фидан. Но не може Анкара да гледа как Сирия е подложена на вътрешни сътресения и няма да се задоволи само с наблюдаване. „Ако има зона на нестабилност, която ще ни засегне, няма да мълчим. Ще се предприемат стъпки”.

Сигурно затова в Анкара посрещат с неохота информацията, която съобщи Тръмп при срещата с Нетаняху, че предстоят в Оман разговори между Иран и САЩ, които несъмнено ще включват и казуса Сирия. Не е само ядрената програма на Техеран. Без значение дали са преки или непреки, както иска Техеран, тези разговори. На въпрос относно имената, които ще участват в преговорите, говорител на турското МВнР заявява, че „това са медийни оценки”. А слуховете са за участие на Уиткоф и външният министър на Иран.

Важното е да се избегне ситуация, в която САЩ и Иран са на ръба на тотална война, което внушават редица западни наблюдатели. А дали Москва е била задкулисен посредник за организиране на тези разговори, едва ли ще се разбере на този етап. Определено нито Русия, нито Иран имат сметка от нови военни стълкновения в региона. А Тръмп все пак не се е отказал от мечтата да бъде обявен официално за миротворец, например от Нобеловия комитет.

В тази връзка някак не се отбеляза,че Ахмед Шараа, изпълняващият длъжността президент на Сирия, за втори път ще посети Турция след срещата от 4-ти февруари. Каквото и да казва Нетаняху, Анкара ще следва своята стратегия по отношения на Сирия и едва ли ще се откаже да диктува политиката на заелите властта в Дамаск. А твърденията, че Шараа вече е поел ангажимент да предостави на Анкара военно-въздушната база при Палмира, Централна Сирия, не са без основание. Така Турция ще контролира цялото въздушно пространство на Сирия.

Да му мисли Москва с нейните две военни бази по средиземноморското крайбрежие на Сирия. И сирийските кюрди, които са в сложна ситуация относно отстояване на собствена автономия в Сирия. Анкара с нокти и зъби ще се противопоставя, защото ефектът на доминото е добре позната практика в световната история. Не е ясно и дали американският чадър над сирийските кюрди все още ще стои разтворен. Тази карта с кюрдите е добър коз в играта на геополитическите играчи в Близкия изток. А за Турция е камък в обувката с нейните повече от 20 млн турски кюрди.

Това е една от причините Ердоган да активира напоследък отношенията с прокюрдската парламентарно представена Демократична партия на народите, да се среща с нейни представители, да обещава освобождаване на класическия кюрдски лидер Йоджелан от затвора Имралъ, където стои повече от 20 години, да приеме за официален празник кюрдския Навруз и да прецизира тона към кюрдите в страната си. Привличането им на страната на управляващата Ердоганова ПСР, партия на справедливостта и развитието, ще е особено полезно в създалата се ситуация с протестите в Турция след арестуването на кмета на Истанбул Имамоолу. Той стана кмет и с активната подкрепа на турските кюрди, жители на Истанбул. А предстоящите президентски избори, когато и да са, на този етап трудно могат да се определят за безпроблемни за Ердоган.

Любопитно е, че точно в момент на напрежение в Турция след ареста на Имамоолу, последвалите масови, предимно младежки протести, незавидното състояние на икономиката в страната, Анкара не забравя своите интереси извън страната. Jones, една от популярните и ценени австрийски модни марки за дрехи прекрати дейността си след 53 години на пазара в Австрия. Предстои затварянето на 30-те ѝ магазина след месец-два. Но собствеността ѝ, казват, ще премине към турската CEMSEL. След аристократичния хотел „Империал” тази покупка е особено интересна.

Просто пример как се осигурява роля и влияние дори в страни като Австрия. Отделно са хилядите етнически турци, които са граждани на страната на Моцарт. И дори предизвикват дебати сред обществото в Австрия как да се държат с учениците от този етнос, които по време на Рамазана по цял ден не се хранят и не са в състояние да бъдат адекватни в учебните дела.

След събитията в Сирия с отстраняването от власт на Асад , за които Москва заяви,че е получила „нож в гърба” от Турция, остана незададен въпроса защо или срещу какво следващата среща на американска и руска делегация се провежда в Истанбул. Този път в Генералното консулство на Русия в мегаполиса. Руската делегация се води от новия посланик на Русия във Вашингтон Александър Дарчиев. Делегацията на САЩ се води от Соната Култър, заместник-помощник- държавен секретар за Русия и Централна Европа в Държавния департамент.Първата среща на двете делегации бе в Истанбул на 27 февруари в резиденцията на Генералното консулство на САЩ, Арнауткьой, и продължи близо 6.5 часа.

Обсъжданите теми са за възстановяване и нормализиране на двустранните отношения. И независимо, че започналите преговори между Вашингтон и Москва за изход от конфликта в Украйна се определят с „крачка напред, две назад”, явно с разговорите в Риад и Истанбул се завръща ерата на дипломацията. Лаконични съобщения осведомяват, че са се договаряли за нормализиране на дейността на посолствата, за движението на дипломатите, за получаването на визи, за финансовите ограничения и облекчаване на условията за пътуване. Няма проблем с възстановяването на директни полети Русия- САЩ, но Украйна не фигурира в дневния ред.

Това определено ще е тема за диалог в друг състав и в бъдещо време. Кирил Димитриев, шеф на Руски фонд за преки инвестиции, след завръщането си от САЩ не скри, че „в американското правителство все още има врагове на Русия. Много страни се опитват да осуетят опита за диалог. Дълбоката държава е на мястото си”. Но все пак едната стъпка е направена. Определя се къде интересите на Вашингтон се срещат с интересите на Русия, а Турция твърди, че „остава ангажирана както с приноса си за мира, така и с домакинството на преговорите”. Поне, казват, били уважителни.

И Ердоган отново е в ролята на посредник, макар че го няма на масата на преговорите в Генералното консулство на Русия. Той си има и други грижи. Достатъчно е да се видят хилядите протестиращи в Шишли, център на европейската част на Истанбул, където е и нашата Екзархия. В миналото това е бил един от най-престижните квартали на града с най-луксозните магазини. Всяка сряда в различен квартал на най-големия град на Турция ще се провеждат митинги на опозиционната НРП. А призивът на Имамоолу към Ердоган от затвора в Силиври е „призовавам те на състезанието”. Наистина ще е „състезание” на живот и смърт. Когато и да е.

Прочети цялата публикация