10 любопитни факта за калинките

В света има около 5000 различни вида калинки. Те се различават главно по своите цветове и точки – има 2-точкова, 10-точкова, 14-точкова и даже 24-точкова. Най-популярните и често срещани са тези с лъскавото, червено тяло със седем черни точки. Броят, формата и разположението на точките се определят от това какъв вид е калинката и се оформят още докато насекомото излиза от своята какавида. Има видове, които са жълти с черни точки, и такива, които са черни с червени точки. Размерите им варират от четири до десет милиметра.

Те имат продълговато, овално или кръгло тяло със силно изпъкнал гръб. Повърхността на някои видове от тези насекоми е покрита с тънки косми. Тялото се състои от малка глава, гръден кош, корем и крила с елитра. В допълнение, всеки индивид има три чифта крака.

Представителите на почти всички видове се считат за хищници. В основата на хранителния им режим са акарите и листните въшки. Но не пренебрегват и ларвите на други насекоми, яйца от пеперуди и малки гъсеници. В природата съществуват и видове, които се хранят изключително с растения, цветя, листа, цветен прашец и дори гъбен мицел. Калинките също са и канибали. Ако храната е оскъдна, те прибягват към канибализъм – гладна калинка, без да се колебае би изяла своя себеподобна, за да оцелее.

Калинките имат добра защита срещу повечето си врагове. Червено-черната им окраска предупреждава хищниците, че ще съжалят, ако ги опитат. Когато птица или друго животно се опита да я нападне, калинката отделя от ставите на краката си капчици отровна кръв. В нея се съдържа кантаридин.

Тази отровна, неприятно миришеща жълта течност обезсърчава птици и други потенциални врагове. Нападателят вкусва горчивата кръв и изплюва калинката. Хищниците се научават да тълкуват червено-черната окраска на крилата, като послание да стоят по-далеч.

Най-високата скорост, която може да развие калинката, е 24 километра в час. Броят на размаха на крилата ѝ може да достигне до завидните 85 в секунда. Тя може да прелети без почивка разстояние от 120 километра със скоростта на галопиращ кон. Червената буболечка може да се задържи във въздуха в продължение на два часа и да достигне до доста голяма височина – 1200 метра.

Интересен е и начинът, по който калинката прибира крилата си след полет. Това бръмбарче грижливо сгъва своите нежни крила под червено-черните си надкрилия (елитри), когато кацне. Насекомото прави сложна поредица от движения, наподобяващи сгъване на оригами, за да скрие крилата си.

Крилата ѝ са едновременно достатъчно силни, за да поддържат полета, и същевременно толкова гъвкави. Формата на жилките по крилата ѝ позволяват да се свиват като ролетка, правейки ги твърди, но сгъваеми.

Всички калинки водят самотен начин на живот. Те се събират само по време на зимуване или по време на периода на чифтосване. Този процес се започва от началото на март, а понякога сдвояването на насекомите продължава до 9 часа подред. В рамките на една година може да има най-много 5-6 поколения калинки, като средното време от яйце до възрастна калинка отнема само около 3-4 седмици. Женските снасят между 50 и 300 яйца. Малките яйца са жълти и с овална форма и обикновено се срещат в групи от 10-50.

Калинките снасят яйца от долната страна на листата на растенията, където обикновено се събират листните въшки, за да могат малките ларви да се хранят. Ларвите, които се различават по форма и цвят, се появяват в рамките на няколко дни след снасянето на яйцата.

Те растат изключително бързо и сменят кожата си няколко пъти. След това се закачат на някое листо с нещо като опашка и се превръщат в какавиди. В рамките на една или две седмици какавидите се превръщат в калинки.

Калинките са най-активни от пролетта до есента. Когато времето се застуди, те си намират топло, уединено място, в което чакат времето отново да се стопли.

Представители на някои видове посрещат зимата в страни с по-благоприятен климат, докато други остават да чакат студа, като се сливат в многобройни групи, състоящи се от по няколко милиона. Такива места най-често са в хралупи по дърветата, под камъните и дори в къщите на хората.

През 1999 година американската космическа агенция НАСА изпраща в Космоса 4 калинки и листни въшки, за да тестват тяхното поведение в безвъздушното пространство. Калинките, които били на борда, нарекли с имената на четиримата от групата на Beatles – Джон, Пол, Ринго и Джордж.

Всички те оцелели по време на космическия полет, като дори и в несвойствената за тях микрогравитационна среда се хранели с листните въшки.

Източник: Petel

Прочети цялата публикация