Ще се превърне ли Сърбия в минната колония на Европа?

Европейският съюз заложи стратегически на литиевите залежи на Сърбия, за да подкрепи амбициозния си преход към електрически превозни средства. Вместо това обаче се сблъска с мръсна политика и мощна екологична съпротива, която не само отрови отношенията между Белград и Брюксел, но и засенчи стремежите на страната да се присъедини към Общността, пише в свой анализ "Политико"

Литиевото находище Ядар в Сърбия се смята за едно от най-богатите в Европа - потенциално достатъчно, за да захрани производството на един милион електромобила и да покрие до една четвърт от нуждите на континента. Това поставя мината в центъра на усилията на ЕС за осигуряване на стратегически ресурси, необходими за прехода към икономика, свободна от изкопаеми горива.

Не е изненадващо, че добивният проект, разработен от глобалния минен гигант Rio Tinto, може да получи ключова подкрепа от Брюксел по линия на Закона за критичните суровини (CRMA), чиято цел е да намали зависимостта на ЕС от Китай при доставките на жизненоважни ресурси.

Но ожесточената съпротива от страна на сръбските граждани - мотивирана от тревоги за околната среда и обвинения в корупция и клиентелизъм към политическите елити - поставя под заплаха не само проекта, но и цялостната подкрепа за евроинтеграцията, която към момента се колебае около 40%.

"Ако ЕС реши да застане зад Ядар, това ще изпрати послание, че икономическите интереси надделяват над основните ценности на Съюза - с потенциално драматични последици за Сърбия и региона", казва Александър Маткович, изследовател и организатор на протестите срещу проекта, базиран в Белград.

Движението срещу мината вече е част от по-широка вълна на антиправителствено недоволство в Сърбия. Напрежението ескалира допълнително след излъчването на документален филм, създаден от металург, който подкрепя проекта и спорно определя опонентите му като "руски агенти".

Това обвинение беше подето дори от Wall Street Journal, докато същевременно активистите бяха наричани и агенти на ЕС и Китай. "Няма как да сме агенти на три различни световни сили", коментира Маткович от Института за икономически науки в Белград.

На 25 март еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне обяви 47 стратегически проекта по Закона за критичните суровини, но изненадващо сред тях нямаше нито един извън територията на ЕС — решение, което повдигна въпроси дали скандалът около Ядар не е изиграл роля.

Комисията отказа коментар по темата дали полемиката около Ядар е повлияла на списъка с проекти, но подчерта значението на стратегическото партньорство със Сърбия.

"Това партньорство по никакъв начин не променя подхода на ЕС към основните принципи на процеса на присъединяване", заяви говорител на Комисията. "То има потенциала да донесе инвестиции в суровини, батерии и електрическа мобилност, които да стимулират икономическия растеж, както и зеления и дигитален преход, създавайки нови работни места."

Малко след това, президентът на Сърбия Александър Вучич се срещна на вечеря в Брюксел с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антониу Коща. Срещата беше белязана от остри критики относно влошаващото се състояние на демокрацията в страната.

Лидерите на ЕС изразиха ясно недоволството си от начина, по който Вучич се справя с продължаващите вече повече от четири месеца студентски и масови демонстрации срещу управлението му. Вучич, от своя страна, обвини протестиращите, че са финансирани от западни сили - използвайки до болка познатия в сръбската политика рефрен за "външна намеса".

"Сърбия трябва да проведе необходимите реформи, изисквани от ЕС - особено в областта на свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата на избирателната система", написа фон дер Лайен в публикация в социалните мрежи след срещата.

Сега всички погледи са насочени към следващия списък с проекти по CRMA и дали Ядар ще намери място в него.

Сежурне посочи, че "ще представи избраните проекти в следващите седмици" и добави, че инициативите извън ЕС "няма да бъдат заличени от картата".

Ако Ядар получи европейска подкрепа, това би улеснило достъпа до финансиране - макар и без предимствата, от които се ползват проектите в рамките на Съюза, като ускорени процедури по разрешаване и директна финансова помощ.

Евродепутатът Хилдегард Бентеле, представител на германските християндемократи и член на консултативния панел към Европейската комисия, смята, че проектът Ядар е "от решаващо значение за Сърбия, за ЕС и за цялата автомобилна индустрия".

Но за мнозина сърби Ядар вече олицетворява съюза между ЕС и минен концерн, реализиран в ущърб на обществения интерес - приоритет се дава на индустриалните амбиции на Германия и стремежа на ЕС да настигне Китай в сферата на електромобилите. Същевременно общественото недоверие расте — мнозина са убедени, че от проекта ще спечелят единствено политиците. (Сърбия е с най-нисък резултат сред страните от Западните Балкани в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International.)

"Истинският проблем е корупцията", казва Мария Вукович, екоактивист от Лозница - град в западна Сърбия, разположен в близост до находището. "Хората се страхуват, защото не вярват на управляващите."

През януари 2022 г. сръбското правителство официално прекрати проекта след масови протести, при които граждани блокираха пътища и мостове в знак на несъгласие с планираната мина. Въпреки това, Rio Tinto запази офиса си в страната, придоби над 500 имота в района и твърди, че вече е инвестирала над 500 милиона долара в начинанието.

Миналата година Вучич заяви, че "няма да има добив на литий без обществена подкрепа". В същото време обаче неговото правителство прие промени в законодателството, които улесняват процедурите за добив - според критици, знак за подготовка на терена за рестартиране на проекта.

"Никой не вярва, че проектът е окончателно спрян", казва Вукович. "Всички тук очакват, че ще го върнат под някаква форма — просто чакат бурята да отмине."

Проектът вече е разделил местната общност. Някои жители - особено онези, които са продали земите си на Rio Tinto - го подкрепят, надявайки се на работни места и икономически растеж. Други обаче се опасяват от сериозни вреди за околната среда, включително замърсяване на водите и загуба на плодородни земи.

Според Вукович местните фермери се страхуват, че регионът ще бъде превърнат в "жертвена зона", ако проектът бъде осъществен.

Rio Tinto настоява, че спазва всички екологични и социални стандарти, и изразява готовност да работи в партньорство с местните общности. Компанията се надява, че проектът ще бъде върнат на дневен ред, особено в светлината на новото стратегическо партньорство между Сърбия и ЕС в областта на суровините.

За Брюксел дилемата е ясна: може ли ЕС да подкрепи проект с толкова сериозна стратегическа стойност за електромобилната индустрия - без да се асоциира с непопулярен лидер, спорен проект и потенциални екологични щети?

Геополитическото напрежение на Балканите също не стихва. Сърбия поддържа тесни връзки с Русия и Китай, а въпреки че е в преговори за членство в ЕС, често лавира между различни външнополитически посоки. Подкрепата за Ядар би могла да затвърди западната ориентация на страната — но също така рискува да влоши вътрешнополитическата нестабилност.

"ЕС не може да си позволи да изглежда така, сякаш подкрепя авторитарни лидери в замяна на суровини", казва Маткович. "Това подкопава самите устои на европейския проект."

Прочети цялата публикация