След разцеплението в София: пак ли ще има самоизяждане?

Коментар на Веселин Стойнев:

"Спаси София" напусна управляващата коалиция в Столичния общински съвет (СОС) и се обяви за конструктивна опозиция. Управляващите и с тях нямаха мнозинство, но без осмината общински съветници на Борис Бонев управляващото малцинство се стопява още повече и ПП-ДБ остават с 14 души в СОС, наравно с неконструктивната опозиция ГЕРБ.

"Спаси София" всъщност признава, че е опозиция главно на столичния кмет Васил Терзиев, от когото снема доверието си. Убедителни са критиките на Борис Бонев, че Терзиев не върши работа, че това, което изобщо върши, е много малко и се случва твърде бавно, че в крайна сметка е "още от същото" на Йорданка Фандъкова. Както и че липсата на енергия, неспособността за лидерство и неспазването на управленска програма ще върнат ГЕРБ на бял кон в столичната управа на следващите избори.

Не технократичен, а социопатичен

Наистина, когато заемаш един от най-политическите постове в страната, с най-високата легитимност след тази на президента, защото е добита чрез пряк демократичен избор, е неприемливо да си политически невзрачен. Още по-малко пък да отсъстваш от всякаква политическа комуникация - навътре, към партиите зад теб, и навън, към гражданите пред теб.

Това, че трудно управляваш без мнозинство в местния парламент зад гърба си, не е извинение, защото сам трябва да го създаваш или да се научиш да работиш с плаващи мнозинства. Така работят десетки кметове в страната, защото нямат друг избор - за разлика от парламента, който може да бъде разпуснат, местните парламенти карат цял мандат без предсрочен вот.

Опитите да се компенсира или да се представи липсата на политика като екипно управление от лично избрани кадри са обречени на неуспех, защото такова е невъзможно без политическа подкрепа и без политическа отговорност. Не и когато такова едно управление не може да се легитимира с бързи и видими резултати. Затова за година и половина подходът на Терзиев в Столичната община дори не изглежда технократичен, а е по-скоро социопатичен.

Не е виновен само Терзиев

Проблемите на кметската управа обаче далеч не се дължат само на кмета. И трите формации, които го издигнаха, носят главната отговорност, че не си осигуриха мнозинство. Не изглежда да са насърчавали и подпомагали и кмета да го направи, дори да приемем, че са отчаяни от слабите му политически възможности, в добавка към биографичните му тежести, обременили го още в предизборната кампания. Не изглежда и повечето от партийните централи в спечелилата изборите коалиция да са заставали системно и плътно зад политическите си представителства в СОС, оставяйки своите общински съветници сами да се оправят и намесвайки се главно на пожар при кризи.

Да постигаш бързи и трайни антикорупционни резултати в Столичната община обаче е трудно постижимо, дори при санитарно гарантирана корупционна непробиваемост на собствените кадри и добро коалиционно взаимодействие. Защото става дума за разграждане на квазиполитически корупционни модели с мощни възможности и добре отработени от десетилетия практики. От сегашната управляваща коалиция отдавна говорят за икономическо мнозинство в СОС и за мрежи на Орлин Алексиев, Красьо Черния и Таки. И при липсата на прилично независима съдебна система, единствено чрез концентрирана политическа воля и компетентност едновременно в общинския съвет и в кметството управляващите партии могат да постигнат относително траен успех в рамките на мандата си.

Кой ще е следващият кмет?

Проблемът с управлението на ПП-ДБ-СС в София е, че ако кметът Терзиев доизкара мандата си по същия начин и ако партийният саботаж срещу него продължи, ще се стигне до връщане на ГЕРБ на власт. Мнозина от противниците на "Спаси София" в демократичната общност виждат в излизането ѝ от коалицията позициониране на Борис Бонев за кмет. Преди кметските избори обаче има президентски, а възможно е и предсрочни парламентарни, на които демократичната общност ще трябва да доказва единството и силата си. Освен ако мандатът на Васил Терзиев не бъде прекратен предсрочно. През февруари делото за касирането му бе върнато на първа инстанция от Върховния административен съд. Той според Бонев и колегите му от ПП и ДБ се контролира от Делян Пеевски чрез Георги Чолаков, който продължава да управлява и след края на мандата си.

Когато и да са изборите за кмет обаче, Бонев не може да разчита на успех без партийната подкрепа на довчерашните си коалиционни партньори и верните им избиратели. ПП и "Да, България" - първите по-плътно, вторите по-резервирано - вече обявиха, че подкрепят кмета Терзиев. Това е разбираемо, защото те носят отговорност за неговите успехи и провали от самото му избиране. "Спаси София" тепърва ще доказва как може да носи отговорност по друг начин, ако действително се докаже като конструктивна опозиция и размърда тромавото и слабо резултатно управление. Това ще е и трамплин за Бонев да се наложи като алтернативен лидер на столичната демократична общност, който трудно може да бъде пренебрегнат от потенциални коалиционни партньори на следващи избори.

Разцепление или шанс общността да не се самоизяде

Всъщност, пред управлението на демократичната общност в София с излизането на "Спаси София" в опозиция се отваря и шанс. Ако издигането на Терзиев е било грешка, то позитивният резултат все пак е, че вече всички са притиснати плътно пред стената на политическата отговорност. Терзиев, Бонев, ПП и ДБ вече не могат да си прехвърлят вина пред избирателите си и всеки по свой начин трябва да понесе отговорност и затова ще трябва да се стегне, ако не иска на финала да му се стовари цялата вина. С разпадането на управленската коалиция в София не се случва нищо по-различно от фактическото разпадане на парламентарната коалиция ПП-ДБ, която само формално се държи цяла.

Историята на демократичното политическо представителство още от началото на 1990-те е безкраен низ от обединения и разцепления. И този разнобой не се дължи само на представителството, разнобойни са и представляваните. Затова може да се погледне и позитивно на най-новото състояние на полуразпад - като основните му лица покажат принадлежност към него под формата на конструктивна опозиция. Това може да е шанс то да не започне отново да се самоизяжда, а евентуално да доведе до трансформации вътре в себе си, за да съхрани жива претенцията си да представлява разнородни групи от граждански ангажирани хора.

През поредната криза на политическа и управленска потентност този път може да се премине без късане на ризи и проклятия и без да се започва отново от нулата, с нови партии и съвсем нови лица, които тепърва да преодоляват себеусещането, че светът започва от тях.

Прочети цялата публикация