Кашмир - възел на напрежение между три ядрени сили

Малко места на света са толкова милитаризирани и същевременно толкова нестабилни, колкото Кашмир. Оспорваният регион в Хималаите се намира на много чувствително място - между три ядрени сили: Индия, Пакистан и Китай и отдавна е обект на напрежение между тях.

Тази седмица стана ясно колко голям е проблемът в Кашмир. Във вторник група въоръжени мъже нападнаха туристи в контролираната от Индия част от областта и убиха най-малко 26 души. Индия обяви атаката за терористичен акт.

Защо е важен Кашмир

Кашмир обхваща около 220 000 квадратни километра и е разделен между Индия, Пакистан и Китай. Както Пакистан, така и Индия имат претенции над региона. Там живеят над 12 милиона души, които са изложени на опасна смес от стратегически, икономически и религиозни интереси.

Историята на конфликта в Кашмир датира от 1947-а година, когато бившата колония Британска Индия е разделена на две държави - хиндуистка Индия и мюсюлмански Пакистан. Тогава т.нар. княжеската държава (един вид щат, б. ред.) в рамките на Британска Индия Джаму и Кашмир, населена предимно с мюсюлмани, е управлявана от хиндуистки махараджа. Първоначално той отказва да се присъедини към някоя от двете новосъздадени държави. Това се променя, когато пакистански партизани се опитват да завладеят региона и да го свалят от власт. Махараджата потърсва помощта на Индия и застава на страната на Ню Делхи. Това довежда до Първата индийско-пакистанска война и фактическото разделение на Кашмир, което съществува и до днес.

Претенциите на Пакистан към Кашмир се основават на тезата, че регионът е предимно мюсюлмански и е трябвало да стане част от Пакистан при обявяването на независимостта на страната. Индия пък настоява, че най-важната предпоставка за това Кашмир да е под опеката на Ню Делхи е решението на махараджата от 1947-а година. Тези противоречия са предизвикали няколко войни и бунтове, както и дълги години дипломатическо напрежение между Индия и Пакистан.

От стратегическо значение и за Китай

Китай също държи стратегическо парче от пъзела. Североизточната част на региона, известна като Аксай Чин, се администрира от Китай, въпреки че Индия продължава да я смята за своя територия. Районът е важен за Пекин - като сухопътна връзка между Тибет и западния регион Синдзян.

Китай поема контрола над Аксай Чин, когато прокарва път между Синдзян и Тибет през 1950-те години. Индия протестира срещу китайското присъствие в региона и напрежението се излива в Индо-китайската война от 1962-а година. Оттогава Китай контролира Аксай Чин и в последните години разшири значително военното си присъствие около границата, което доведе до многократни сблъсъци с индийските сили.

Този район е не само стратегически, но и икономически важен за Китай. Китайско-пакистанският икономически коридор, който е от ключово значение за инициативата "Един пояс, един път" на Пекин, минава през администрираната от Пакистан част на Кашмир. Затова за Китай е важно стабилността в региона да се поддържа.

Войските са толкова, колкото на Корейския полуостров

Смята се, че Индия е разположила над 750 000 войници в Джаму и Кашмир, като повечето от тях са в мюсюлманската част на региона. Около 150 000 войници са в контролираните от Пакистан сектори на областта, включително специални части като т.нар. Муджахидински отряд.

Страните в конфликта се обвиняват взаимно, че разполагат твърде голямо количество военни в региона, но никой не съобщава официално точно колко са те. Според анализатори гъстотата на военните в региона, особено спрямо броя на цивилното население, съперничи с тази на Корейския полуостров.

Присъствието на бунтовнически групи допълнително усложнява ситуацията. Въоръженото въстание в администрирания от Индия Кашмир започва в края на 80-те години на ХХ век и се подхранва от комбинацията от местно недоволство и външна подкрепа. Оттогава насам ислямски групировки като "Хизбул Муджахидин", "Джаиш и Мохамед" и "Лашкар е Тайба" многократно са извършвали нападения в региона. Индия обвинява Пакистан, че подкрепя войнстващите групировки, Исламабад отхвърля обвиненията.

Може ли сегашното нападение да предизвика нова криза?

В отговор на последното нападение Индия предприе редица дипломатически мерки срещу Пакистан, включително понижаване на дипломатическите отношения, затваряне на сухопътните и въздушните граници и за първи път в историята прекратяване на действието на Договора за водите на река Инд от 1960-а година, който урежда тяхното разпределение. Пакистан осъди този ход и предупреди, че всяка намеса в договора ще бъде възприета като военно действие.

Спекулациите за възможни военни реакции се увеличават, което връща спомените за напрежението от 2019-а година, когато 40 индийски паравоенни бойци бяха убити при самоубийствен атентат в Пулвама. Индия отговори с въздушни удари по Пакистан и това доведе двете ядрени сили до ръба на войната. Същата година Индия отмени член 370 от конституцията си, лишавайки Джаму и Кашмир от специалния автономен статут. Този ход, който беше осъден от Пакистан, предизвика сериозни вълнения. Оттогава напрежението остава високо. В този нестабилен регион, където вече са се разразили няколко конфликта, рисковете от нов сблъсък между ядрени сили са опасно реални.

Автор: Монир Гаеди

Прочети цялата публикация