Доц. д-р Георги Цанков: Една талантлива и безсмъртна пиратка възкръсва сред нас, жадните за негримирана поезия

Изключително вълнуваща вечер вчера - посветена на незабравимата Ваня Петкова, почетена от темпераментната и талантлива нейна дъщеря Оля Ал-Ахмед с моноспектакъла "Аз съм Сириус", огромна заслуга за който несъмнено има и внукът Джозеф Ал-Ахмад.

Събитието ме подсети да припомня мой текст за две великолепни издания на "Книгомания" - антологията "Аз съм Сириус" и преоткрития и подготвен за печат от Оля незавършен роман "Бог е любов". Ето текста, който написах в края на миналата година:

" Събитие в културния ни живот са двете невероятно красиви като оформление и преоткриващи таланта и своеобразието на една от големите ни поетеси – Ваня Петкова. Приживе немалко мъже се бояха от избухливостта ѝ, носеха се легенди за нейната чувствена освободеност, а младите повтаряха наизуст някои от най-смелите ѝ стихотворения. Антологията „Аз съм Сириус“ с вълшебни рисунки на поетесата от семейния архив е подготвена от нейната дъщеря Оля Ал-Ахмед, журналистка, публицистка, общественичка, и от внука ѝ, актьора и режисьора Джозеф Ал-Ахмад. В кръвта на Ваня се сливат гените на руски белогвардейци-емигранти, на гърци и на българи, може би затова тя е творец с космополитно съзнание, свободно владее и превежда от седем езика, а поезията и е издадена на пет континента и е преведена на 13 езика, сред които – на арменски, на японски и на арабски. Шедьоврите в тома „Аз съм Сириус“ придобиват още по-могъщо звучене, след като ги прочетем отново, заедно с тайния недовършен роман на Ваня Петкова „Бог е любов“, наречен от дъщеря ѝ „изповед на една свята грешница“. „Започвайки тази книга, аз съм длъжна да призная, че вече 20 години я пиша в себе си, извън себе си, събирайки жизнен опит и наблюдения, страдания и загивайки от болка, дискриминация и физически изстъпления от страна на обществото и властта.“ Тайната автобиография праща по дяволите всички нелепи митове и анекдоти за битието и за творчеството на поетесата, тя изважда наяве болката, с която може да живее и да твори само невероятно силна личност, напълно отдадена на мисията си да надмогва рани – физически и духовни, да преодолява ужаса от расистките изстъпления на властите и на убогите люде. Корицата на „Бог е любов“ е прекрасно дело на любимия внук на Ваня Джозеф. Няма как, все още пластовете на модерната българска поезия и проза са сериозно разместени, но книги като двете издания на „Книгомания“, посветени на Ваня Петкова, ни задължават да се замислим сериозно за нови тълкувания на уж познати литературни явления."

В спектакъла чухме не само някои от най-силните стихове на Ваня Петкова, посветени на любовта, на семейството, на достойното съществуване, но и за първи път ни бяха показани семейни снимки: като се започна от достолепните предходници на поетесата, премина се през най-скъпите на сърцето ѝ приятелства и се стигна до очакваната от всички нас с нетърпение кореспонденция между Ваня Петкова и хърватската поетеса и преводачка Весна Парун, за която Катя Зографова написа блестяща книга. Несъмнено ще са събитие и непечатаните спомени на Ваня Петкова за Елисавета Багряна, Дора Габе и Блага Димитрова.

В село Езерово в Родопите, където Ваня Петкова живееше през последните девет години от живота си, Оля и Джозеф поддържат Къща за приятели "Ваня Петкова" - там несъмнено ще бъдат изровени още неизвестни биографични факти и творчески изненади. Сред най-вълнуващите моменти от паметната вечер-спектакъл беше разказът за срещата на Джозеф с великия Джони Деп, на когото Ваня Петкова посветила последната си поетична книга "Пиратски стихове" Ще завърша разказа си с думи на поетесата от предговора към "Пиратски песни": ""Стиховете си- защо нарекох ги "пиратски"? Защото всички те са откраднати от оскъдните минути на щастие и радост в моя бурен живот. Моята поезия не е родена в топла постеля или върху килима пред компютъра. Тя е родена между шамари и юмруци, между пистолети и ножове, между следствия и бягства, между белезници и ритници, между арабски екшъни в пустините на Сирия и Судан, между самолети, коли, параходи и коне, между бандити и проститутки, между живота и смъртта... Родена от пирати, живях като пиратка и пиратството е в кръвта ми."

Една талантлива и безсмъртна пиратка възкръсва сред нас, жадните за негримирана поезия, благодарение на неуморимите ѝ наследници, във вените на които продължава да тече "пиратската кръв".

Доц. д-р Георги Цанков

Прочети цялата публикация