Робърт де Ниро ще получи почетната награда „Златна палма“ на кинофестивала в Кан

Считан за един от най-великите актьори в историята на Холивуд, Робърт Де Ниро, който се готви да получи почетна „Златна палма“ в Кан, спечели два „Оскара“ още преди да навърши 40 години и остава неуморно отдаден на седмото изкуство, пише БГНЕС.

81-годишният актьор беше номиниран за „Оскар“ през 2024 г. за второстепенната си роля в „Убийците на цветната луна“, десетото му сътрудничество с режисьора Мартин Скорсезе.

А тази година той е звездата в „Zero Day“, сериал на Netflix, в който играе бивш американски президент, разследващ опустошителна кибератака, и във филма „Alto Knights“, където играе двама мафиоти, които се борят за контрола над Ню Йорк.

Фестивалът в Кан ще отпразнува легендарната му кариера като актьор, но и като режисьор и продуцент, с почетна „Златна палма“, която ще му бъде връчена на откриването, предаде АФП.

„С вътрешната си игра, която проличава в нежността на усмивката или в строгостта на погледа, Робърт Де Ниро се превърна в мит на киното“, подчерта уебсайтът на фестивала.

Първото му сътрудничество с Мартин Скорсезе датира от 1973 г. с „Жестоки улици“ и определи цялата му кариера.

След това той се превръща в любим актьор на „Новия Холивуд“, поколението на Копола и Чимино, което разтърси студийното кино и внесе свеж полъх на авторското кино.

През 1974 г. той игра ролята на младия мафиот Вито Корлеоне във филма „Кръстникът 2“ на Франсис Форд Копола, за която получи първия си „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор.

Две години по-късно Скорсезе му предложи ролята на психопатичен таксиметров шофьор в „Шофьор на такси“, за която получи първата от петте си номинации за „Оскар“ за най-добър актьор.

Там той потвърди статута си на гений на композицията и увековечава фразата „You talkin' to me?“ (С мен ли говориш?), повторена пред огледалото, една от най-известните сцени в историята на киното. По-късно той разказа, че това е била импровизация.

Скорсезе го води и към втория му „Оскар“ през 1981 г. с „Разяреният бик“, където актьорът качи 30 килограма, за да влезе в ролята на боксьора Джейк Ламота.

Приятелството му с режисьора ще доведе до много други велики моменти в киното: „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), „Валсът на марионетките“ (1983), „Добри момчета“ (1990), „Нос страх“ (1991), „Казино“ (1995) и „Ирландецът“ (2019).

Актьорът се прояви и във филмите на Майкъл Чимино („Пътуване до края на ада“), Бернардо Бертолучи („1900“), Серджо Леоне („Имало едно време в Америка“), Роланд Джофе („Мисията“), Брайън де Палма („Недосегаемите“) и Майкъл Ман („Жега“).

Роден на 17 август 1943 г. в Ню Йорк, в квартал Литъл Италия, Робърт Антъни Де Ниро-младши расте под погледа на имигрантите си родители, и двамата художници.

Бохемското му детство го насочва към театъра на 16-годишна възраст, а след това и към киното.

През изключителната си кариера той придобива статут на „недосегаем“ в седмото изкуство благодарение на качеството, ангажираността и интензивността на своите интерпретации.

След атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк актьорът основава фестивала за независими филми в Трибека, квартал в Манхатън, за да съживи своя град. Той посвещава огромна енергия на тази кауза.

В киното продължава да снима много, но е по-малко взискателен в избора си и през 2000-те години се появява в редица продукции, критикувани от критиката, като „Праведно убийство“ от 2008 г., където отново се среща с Ал Пачино след „Жега“.

Филмографията му започва да включва и повече комедии, от „Mafia Blues“ до поредицата филми „Запознай ме с вашите“.

Мълчалив по природа, актьорът дълго време избягва интервютата, като не харесва журналистите и не обича нищо повече от това да отговаря на дълги въпроси с просто „да“ или „не“.

След повече от 100 игрални филма, този чистокръвен нюйоркчанин малко се отпусна с възрастта, осъзнавайки, че времето му е ограничено. През 2023 г. на 79-годишна възраст той стана баща за седми път.

Прочети цялата публикация