Кметът Терзиев да вика военните и да разпише 7000 уволнения

Транспортният проблем (още не е станал хаос) в София показва нагледно какво е да си синдикат, синдикалист, изобщо някакъв „ист“, както и какво е да си на един „бутон“ разстояние от това да станеш активен. Какво се оказва Заплатите в сектор транспрот в столицата са на ниво около и над 3000 лева, в метрото средната е 4600 лева. Но искаме още и още, нали бюджетът на София е като „дойна крава“. Условия на труд, добавки, бонуси, ваучери и т.н. Да, сигурно има и хора, които получават и около 2500 лева, но това малко пари ли са… Реално, нивото на заплатите в градския транспорт е такова, че те са като на хора с топ образование и мениджърски позиции в частния сектор! Ниски позиции в IT сектора тръгват от 3000 лева, а мениджърските прескачат 5000 (почти колкото взимат в метрото). За да управляваш влакче на метрото, караш 6-месечен курс. Същото е и да станеш ватман, да се качиш на тролей, а за автобусите ти трябва професионална книжка – пак с курс. Значи след 6 месеца преквалификация от някаква професия във ватман, примерно, искаш 4000 лева!? Протести, бунтове и недоволство – кои стачкуват Стачкуват само хора в държавни и общински предприятия, нали!? Ако се върнем назад във времето, когато стане въпрос за протести, те все за заплати, но в този сектор – държавния. А стачка в частния сектор… Защо няма? Защото „любезно“ ще ти посочат вратата. В частния сектор хората сами напускат и търсят по-добро място, когато не са доволни от заплатата. Колко време биха оцелели стачкуващите в градския транспорт в частния сектор? Дали си задават този въпрос. И какви заплати щяха да получават за тази квалификация, която имат. Ясно е, че в случая кметът Терзиев е изнудван. Веднъж им се получи - есента. Сега пак искат. Ако им даде, догодина пак ще искат. Рекетът е неспирен, а Терзиев сега трябва да избира – между пари за детски градини, за ремонти, за боклук и… заплати. Интересно е и къде са партиите зад Васил Терзиев, които да застанат до него и да вадят факти какво и как се случва. Няма ги, крият се. Но иначе кметът си е техен, нали. От друга страна Терзиев, колкото и да се мъчи да обяснява какво му е на главата, не му се получава по най-добрия начин. Някак не е убедителен, но той си е такъв. Но какво ще стане, ако започне да разписва заповеди за уволнение!? Повече от половината стачкуващо-протестиращи ще се осъзнаят, защото знаят, че само в общинското предприятие ще могат да взимат такива добри пари. Нямат ценз за частния бизнес. Няма да получат такива пари в частния сектор. И стискат, за да устискат, но да са там. Излязат ли от „хранилката“, ще взимат по-малко пари, ще им увиснат кредитите, ще гладуват, но със сигурност няма да работят по-малко. Какво направи Филип Димитров през далечната 1992 г. Тогава пак през протести бе направен опит да се свали правителството на СДС. Извика военните да карат автобусите. И протестът, стачката – или каквото бе там, затихна. И друго силно прави впечатление. Мобилността и гъвкавостта на хората. Масово в кварталите вече работещите се обединяват кой как тръгва с кола, за да ходи на работа. Респективно, и как ще се прибира. И стават групички, а колите не пътуват с по един човек вътре. Буквално месец ще трябва на хората да организират оптимално „споделеното придвижване“, така че да си намерят начин. Когато хората са притиснати, търсят решения. Когато си на държавна или общинска работа, искаш. Има разлика, нали. Така че сега въпросът е прост - ще стигне ли един работен ден на кмета Терзиев, за да разпише 7000 уволнения, или ще допусне да продължат да го изнудват. Ще викне ли военните!? Решението си е негово, а страданието е за софиянци.

Прочети цялата публикация