Референдумите са табу в България

Две неща има, които управляващият ни политически елит не ненавижда и не допуска: мажоритарната система на гласуване и референдумите. Защото и двете демократични форми, които биха дали възможност на народа да избира свои, предпочитани, а не наложени му от партийни депутати листи, и да налага своето мнение по въпроси и решения от национален интерес, застрашават властта на този управляващ ни „елит“.

Срещу референдумите се обявиха още в зората на демокрацията, тези които взеха властта и чиято цел трябваше да бъде да позволят на народа да има своята дума чрез референдуми. Тогава обясняваха, че народът не е още узрял за такава форма на управление, и може да вземе грешни решения. И приеха закон за референдумите, в който беше поставен трудно преодолим висок за преодоляване праг от броя на необходимите подписали се към предложения за референдум.

Когато през 2012г. БСП организира подписка за провеждане на референдум за строеж на „АЕЦ Белене“ и събра близо 700 000 гласа и президентът Росен Плевнелиев определи 27 януари 2013г. за дата на произвеждане на национален референдум, управляващите от ГЕРБ подмениха въпроса, като изхвърлиха от него премахнаха „АЕЦ Белене“ и наложиха референдумът да се произнесе за това „да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?. Целта беше да се сложи кръст на „АЕЦ Белене“, защото по това време управляващите бяха подложени на силен натиск от американска страна, да се „ликвидира зависимостта на България от Русия в областта на ядрената енергетика“, и вместо „АЕЦ Белене“ да се построи в Козлодуй ядрена централа с американски реактори на „Уестингхаус“. Нищо, че платихме милиарди и на склад прашястват доставените ни два руски атомни реактора.

На 7 юли 2023г. Народното събрание отхвърли предложението на „Възраждане“ за провеждане на референдум- бяха събрани нужните подписи- за присъединяване към еврозоната. „Възраждане“ предложи народът да се произнесе по въпроса „„Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“. Предложението беше отхвърлено с аргумента, че поставеният от „Възраждане“ въпрос противоречи на чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според него, с референдум не могат да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори.

С подобен аргумент беше отхвърлено и предложението на президента Радев да се проведе референдум за това дали България да се присъедини към еврозоната през 2026г.

И в двата случая, политическите опоненти на „Възраждане“ и на президента Радев бяха представени като противници на присъединяването на България към еврозоната. Но и в двата случая изобщо не се поставяше въпрос за това трябва ли България или не по принцип да се присъедини към еврозоната. И „Възраждане“ и президента Радев поясниха, че не са против присъединяването на България към еврозоната, така че, предложението им не противоречи на поетият в това отношение сключен международен договор, а става дума за отлагане във времето на присъединяването, като се даде възможност за дебата дали и доколко е готова на този етап да се присъединим към еврото, като се преценят ползите и евентуалните рискове.

По такъв начин, с изместването на акцента и същината на допитването, с предложените на два пъти референдум, на българския народ беше отнета възможността да се произнесе по този въпрос от национален интерес.

Междувременно беше разгърната масова организирана кампания за ползата от присъединяването към еврозоната. И само тук там само се чуваха предупреждения от евентуалните рискове от присъединяването ни към еврозоната през 2006г. И липсваха обяснения, защо държави като, Норвегия, Швеция, Чехия, Полша и други проявяват предпазливост към приемане на еврото, нито обяснение защо такива държави като Великобритания и Дания изобщо отказаха да заменят националните си валути с еврото.

Що се отнася до референдумите, през април 2022 г. в доклад на Европейската служба за парламентарни изследвания се посочва, че от 1972 г. насам в Европа са се състояли 58 референдума по въпроси, свързани с ЕС, отнасящи се до членството, ратификацията на договори или конкретни политически въпроси (вкл. приемането на еврото).

Така че, в Европа референдумите имат дългогодишна и здравословна традиция. И изобщо не са подлагани на съмнение.

Но в България те продължават да са табу, или когато в изключително редки случаи се провеждат, противниците на референдумите подменят съдържанието на поставеният в тях въпрос. А обслужващите ги политолози и анализатори, както от времето на зората на демокрацията, налагат тезата, че полза и смисъл от референдумите няма, и че не е нужно все още незрелият ни народ ни да се възползва от тях. Пример в това отношение е една публикация на известният публицист Иван Стамболов- Сула. Ето какво пише той в своя срещу референдумите в публикация под надслов „Референдуми и президенти“: Той иронизира, че например „на референдум могат да се поставят въпроси от рода на „Кога да се мият улиците – денем или нощем?“, „но въпроси за валутата, ядрената енергетика, геополитическата ориентация трябва да се решават от специалисти“.

Кои са и какви трябва да бъдат тези „специалисти“ Сула не казва. Но един такъв „специалист“ поомним е Иван Костов, който нанесе огромни щети на страната ни с проведената от него приватизация. Той е сред първите противници на референдумите от зората на демокрацията, през 2011г. каза "Категорично съм против референдум за АЕЦ "Белене“, а на 29 Януари 2017г. в предаване па БТВ, Костов заяви“ : Референдумът може да роди българския Ердоган“.

Е, докато ни управляват и влияние продължават да имат такива анализатори и специалисти, в България референдумите ще продължават да бъдат табу.

Прочети цялата публикация