Унизителен удар за Кремъл! Кой контролира в момента руската Курска област

Руският президент Владимир Путин посети руската Курска област за първи път, откакто Москва заяви, че е изтласкала украинските сили от региона, съобщи днес Кремъл.

Руската армия обяви, че силите ѝ изцяло са си върнали контрола над районите, завзети от Украйна, в граничната руска област в средата на април - почти девет месеца след изненадващото украинско нахлуване.

Украйна отхвърля тези твърдения и посочва, че войските ѝ все още присъстват в Курска област. Загубата на териториите в Курска област би лишило Киев от ключова разменна монета във водените с посредничеството на САЩ усилия да се договори спиране на продължилия повече от три години конфликт чрез размяна на завзети от Украйна зони срещу окупирани от Русия украински райони.

Асошиейтед прес представя ключови моменти от битката за Курска област и нейното отражение:

Украинските сили нахлуват в Курска област на 6 август 2024 г. в изненадваща атака, след като калените механизирани формирования бързо надделяват над леко въоръжените руски граничари и неопитните новобранци. Стотици са взети в плен.

Нахлуването беше унизителен удар за Кремъл - за първи път от Втората световна война насам територията на страната беше окупирана от нашественик.

Офанзивата е била планирана в пълна тайна, като според сведенията участващите украински войници са били уведомени за мисията си само ден преди началото ѝ. Руските дронове и разузнавателни средства са били съсредоточени върху бойните полета в Източна Украйна, което е позволило на Киев да придвижи войските си тайно към границата под прикритието на гъсти гори.

Украинските части бързо навлязоха дълбоко в Курска област в няколко посоки, като не срещнаха особена съпротива и сееха хаос и паника.

Тъй като най-боеспособните руски части се сражаваха в Донецка област в Източна Украйна, Москва не разполагаше с достатъчно сухопътни сили, за да защити Курска област и други гранични райони.

Украинският президент Володимир Зеленски окачестви нахлуването като начин за отвличане на вниманието на руските сили на изток и заяви, че Киев евентуално може да размени придобивките си срещу окупирана от Русия територия в рамките на мирните преговори.

Главнокомандващият украинската армия, генерал Олександър Сирски, заяви, че силите на Киев са завзели близо 1 300 кв. км и около 100 населени места в региона, който обхваща 29 900 кв. км. За разлика от статичните фронтови линии в Донецк, украинските части са успели да се движат из региона, без да установяват трайно присъствие в много от завзетите от тях селища.

Макар че нахлуването постигна така желаното повишаване на бойния дух на Украйна на фона на неуспехите на бойното поле, скептиците видяха в него опасна авантюра, която отклони част от най-боеспособните ѝ сили от Донецка област, където Киев постоянно губеше позиции в резултат на руската офанзива.

В първите дни на настъплението Русия разчиташе на военни самолети и хеликоптери, тъй като не разполагаше с наземни сили, които да спрат офанзивата.

В същото време Москва започна да привлича разнородни подкрепления от цяла Русия, някои от които нямаха боен опит и трудно се координираха помежду си, което допринесе за бързите успехи на Украйна.

Противно на надеждите на Киев обаче, нахлуването не принуди Москва да прехвърли там значителен брой войски. Тъй като Русия не разполагаше с ресурси за бързо изтласкване на украинските сили, тя се съсредоточи върху спирането на по-дълбокия украински напредък чрез запечатване на пътища и атакуване на резервите на Киев.

През есента Украйна, САЩ и Южна Корея заявиха, че Северна Корея, която преди това е доставяла оръжие на Москва, е изпратила 10 000-12 000 войници в Русия, за да се бият в Курска област.

Първоначално Москва и Пхенян реагираха уклончиво на съобщенията за разполагането на севернокорейци, като подчертаха, че военното им сътрудничество е в съответствие с международното право, без да признават открито присъствието на северонкорейските войски. Миналия месец обаче те потвърдиха разполагането им.

По време на доклада си пред Путин за възвръщането на завзетите райони в Курска област на 26 април началникът на руския Генерален щаб генерал Валерий Герасимов заяви, че севернокорейски войници са участвали в „бойни мисии рамо до рамо с руските военнослужещи по време на отблъскването на украинското нахлуване“.

В изявление, публикувано на сайта на Кремъл два дни по-късно, Путин похвали севернокорейските войници, като заяви, че „руският народ никога няма да забрави“ техния героизъм.

„Винаги ще почитаме героите, които дадоха живота си за Русия, за нашата обща свобода, сражавайки се рамо до рамо със своите руски братя по оръжие“, заяви Путин.

Въпреки че севернокорейските войници са високо дисциплинирани и добре обучени, Украйна и нейните съюзници заявиха, че те са понесли тежки загуби от атаките на дронове и артилерия поради липсата на боен опит и непознатия терен.

През януари Националната разузнавателна служба на Южна Корея заяви, че около 300 севернокорейски войници са загинали, а други 2700 са били ранени. По-рано Зеленски беше определил броя на убитите и ранените севернокорейци на 4000 души, въпреки че оценките на САЩ бяха по-ниски - около 1200 души.

Южнокорейското разузнаване заяви през февруари, че Северна Корея очевидно е изпратила допълнителни войски в Русия.

През есента Кремъл подсили руските сили в Курска област и те постепенно ускориха усилията си да изтласкат украинците.

До февруари Русия си върна около две трети от завзетата територия, като на Украйна остана районът около Суджа - граничен град, който беше основният логистичен хъб на украинските сили в региона.

Натискът върху украинските войски рязко се увеличи през март, когато руските сили се опитаха да прекъснат коридор между Суджа и украинската Сумска област от другата страна на границата. Руската артилерия и дронове безмилостно обстрелваха пътя, който беше осеян с трупове и унищожена военна техника, което затрудняваше Украйна при транспортирането на доставки и ротацията на войските.

Прекъсването на пътищата за доставки постави украинските сили в трудно положение, каза Майкъл Кофман от фондация „Карнеги“. „С притискането на Курския чувал той ставаше все по-неустойчив“, отбеляза той.

При дръзка военна операция в началото на март 600 руски войници пропълзяха 15 км през газопровод и се появиха край Суджа, за да ударят украинските войски откъм тила.

Операцията се проведе в момент, когато САЩ спряха доставките на оръжие и обмена на разузнавателна информация с Украйна - ход, който последва съпроводената с размяна на остри реплики среща в Белия дом на 28 февруари между Зеленски и американския президент Доналд Тръмп. След разговори с Украйна на 11 март, когато Киев се съгласи да приеме предложение за 30-дневно прекратяване на огъня, САЩ заявиха, че размразяват помощта.

През април Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна отхвърли твърдението на Москва за възстановяване на пълния контрол над Курска област и днес публикува карта, според която украинските войски все още присъстват в малки части от региона близо до границата.

Загубата на контрол върху завзетите територии в Курска област би отслабило позициите на Киев в мирните преговори, като ще премахне разменната монета за размяна на територии, загубени по-рано по време на войната.

Русия държи около една пета от територията на Украйна, а поражението на Киев в Курска област би повишило и заплахата от по-далечно настъпление на Москва в граничната украинска Сумска област.

По време на посещението си в руския военен щаб в Курска област миналия месец Путин постави задачата да се обособи „зона за сигурност“ по границата, което е сигнал, че руските военни обмислят евентуално навлизане в Сумска област.

В края на април Герасимов заяви, че усилията за създаване на зона за сигурност в пограничните райони на Сумска област продължават и че руските военни контролират там над 90 кв. км.

Превод от английски език със съкращения: Алексей Маргоевски, БТА

Прочети цялата публикация