„Стокхолмският синдром“ в ДПС

Едноличното решение на Джевджед Чакъров да се оттегли от поста съпредседател на ДПС (обединеното преди да се разцепи) и здрависването му с Делян Пеевски в името на „единството на ДПС“, както бе съобщено, разбуни политическите духове. Този ход обаче много прилича на „Стокхолмския синдром“ (б.р.- виж бележката под черта), при който жертвата започва в един момент да изпитва симпатия към „похитителя“. Ясно е, че Делян Пеевски и неговото ДПС-Ново начало системно и постепенно поглъща фракциите на ДПС на Доган. Бавно, методично, но сигурно. Някак все по-ясно става, че ДПС-Доган пада под влиянието на Делян Пеевски. Дали лидерът Джевдет Чакъров е държан като „пленник“, защото всичко това става заради сина му Сами, на когото преди дни бяха наложени запори за десетки милиони левове в над 40 фирми, в които има дялове. И какво направи Джевджет Чакъров – стисна ръката на Делян Пеевски. С това вече е ясно, че марката ДПС отива в ръцете на Пеевски. Ходът на Пеевски Това, което направи Чакъров, за да се пусне негова снимка с Пеевски, носи и послания. Не е просто акт на еднолична воля на Чакъров, защото така е решил. Така е лесно за обяснение пред хората, но само Чакъров знае какво му коства това, а той мълчи. И стана независим депутат. Освен фактът, че „падна главата на Чакъров“, това действие на Пеевски е ясен сигнал и към други водещи хора в ДПС на Доган. „Казвам ти дъще, сещай се снахо“ – това гласи хубавата българска поговорка. „Видяхте Чакъров, опичайте си акъла“ – е посланието към други фактори в ДПС на Доган. Ще бъдат ли умни да го разберат и чуят, дано да са. Сигналът на Пеевски към хората на Доган не се свежда само до депутатите в парламентарната група. Сигналът е и към кметовете, които сипатизират на хората на Доган, и към обкиновените хора, които все още се колебаят чия страна да изберат. „Опичайте си акъла“!? Посланието е силно и ясно. И е насочено към хората. Нали ДПС – Ново начало работи за хората. Чакъров остава независим депутат, групата на ДПС на Доган намалява на 18 души, а новият лидер е зам.-председателят на парламента Хайри Садков. Въпросът сега пред ДПС е прост – кога партията, вече като единен обект, ще стане подвластна на едноличното новоначалие на Пеевски. И как една ясно обособена група избиратели ще приемат това. Отговорът ще го дадат следващите парламентарни избори, когато и да се те, защото става въпрос за овладяване на нови електорални пространства. А Пеевски показа и доказа, че това го умее доста добре. Също така ще се види и друго – дали Пеевски гледа към позицията на втора политическа сила, или и по-високо… ------------------------------ Стокхолмският синдром е психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него, често до такава степен, че да го защитава и да се идентифицира с него. Тези чувства обикновено се считат за ирационални в светлината на опасността или риска, понесени от жертвите, които бъркат липсата на действителна злоупотреба от похитителите си с акт на доброта. Изследвания на ФБР показват, че в около 8% от жертвите са открити следи от Стокхолмския синдром. Стокхолмският синдром е кръстен на обира в банката „Kreditbanken“ на площад Нормалмстронг в столицата на Швеция, в който някои от служителите били заложници в трезор в същата сграда от 23 до 28 август 1973 година, докато похитителите им преговаряли с полицията. По време на този сблъсък, жертвите станали емоционално привързани към похитителите си, отказали помощ от служители на закона и дори защитавали похитителите си. Понятието „Стокхолмски синдром“ е въведено от шведския криминалист и психиатър Нилс Бейерот, който го споменава в изявленията си за медиите.

Прочети цялата публикация