Светослав Иванов: Илон синьото око

„Грозният американец“ - тoва е книга от края на 50-те. Нещо като „Мисия Лондон“ на Алек Попов, но за американската дипломация в измислена държава в Азия. За няколко месеца тази книга се превръща в сензация и до днес се смята за класика в американската литература.

Чрез ирония и сатира, тя описва начина, по който всеки повърхностен поглед върху случващото се по света може да доведе до катастрофа. През 1962 г. книгата се превръща във филм, с който Марлон Брандо печели много награди.

Смята се, че тази книга вдъхновява Кенеди да създаде „Корпуса на мира“, за да се бори именно с този имидж на високомерната и арогантна американска външна политика, описана в „Грозния американец“. От „Корпуса на мира“ пък се ражда USAID - първата агенция, която най-богатият човек в света взе на мушка и закри, за да спре помощите за най-нуждащите се по света. Най-богатият спира парите за най-бедните - сякаш написа нова глава в стария роман.

Илон Мъск мина като комета през политиката. Но мъжът с имидж на мечтател, иноватор и глобален предприемач се оказа доста крайна в разбиранията си личност, която изгря и залезе на политическата сцена.

От момента, в който с едно от децата си на раменете в Овалния кабинет, той демонстрира близостта си с Тръмп, до момента, в който с посинено око на същото място той обяви, че се оттегля, Мъск нанесе толкова сериозни щети на собствения си имидж, че това драматично започна да се отразява на бизнеса му. Вдигната ръка, наподобяваща нацистки поздрав часове след встъпването в длъжност на Тръмп, накара стотици хиляди, особено в Европа да обявят за продан електрическите си коли.

А подкрепата за кандидати като Джорджеску в Румъния или „Алтернатива за Германия“ само помогна на техните съперници да спечелят изборите, мобилизирайки рекордна избирателна активност - и в Румъния, и в Германия.

В Европа в момента се наблюдава интересна политическа тенденция - десетки малки и големи партии копират „Тръмпизма“, но това се оказва доста губеща карта.

Ако искаш твоят политически съперник да не спечели, надявай се да бъде подкрепен от Илон Мъск или Доналд Тръмп - си казаха в много европейски столици. Ако искаш по-висока избирателна активност, моли се твоите противници да получат поне едно виртуално потупване по рамото от новия стопанин на Белия дом и марсианския мечтател, който трябваше да съкрати правителствените разходи със стотици милиарди.

Така, логично, Мъск започна да отстъпва на заден план. Изчезнаха десетките статуси в „Х“ на политически теми, крайните позиции и гръмки изказвания.

Всичко това идва да ни покаже, че колкото и разделени да сме днес, голямото богатство не означава доверие, нито вдъхновение.

Голямото богатство няма нищо общо с харизмата, която е необходима за всяка успешна личност в публичната среда. Липсата на съчувствие, солидарност и мисъл за другите - винаги си личи. Не говориш ли нормално, разбираемо, със страст, не вдъхновяваш ли другите и всичките пари да имаш на света, няма как да спечелиш място в техните сърца.

И това е много добър урок за всички, които си мислят, че политиката е занимание роботизирано и се измерва с лайкове. Социалните мрежи създават прекалено много шум, за да са обективен измерител за имиджа на човек или организация. Там хората са разделени от алгоритмите в балони по убеждения, изразявани истерично насред тресавище от дезинформация и фалшиви профили, които безконтролно сипят манипулации. Нещо като крякане на жаби до блато при изгрев слънце - на никого не му е приятно да прекарва прекалено много време там. Уморява се и се чувства малко изцапан.

Много ми се иска и у нас да осъзнаем, че времето на „Фейсбук политиците“, което продължи повече от десетилетие, е към края си. Постепенно и бавно, може би ще отнеме няколко години, но и този епизод ще приключи. Без да знаем ясно как ще изглежда следващият. Дано не е като „Грозният Американец“ или като „Мисия Лондон“.

Коментарът на водещия е публикуван на страницата на bTV в Интернет.

Прочети цялата публикация