Човек със съмнителни контакти: новият президент на Полша

Когато дясноконсервативната партия "Право и справедливост" (ПиС) обяви публично името на своя кандидат за президент на Полша на 25 ноември 2024 г., не само медиите бяха изумени. Много политици от ПиС също не познаваха Карол Навроцки, ръководител на Института за национална памет. Първите му изяви не предвещаваха нищо добро - кандидатът изглеждаше сковано, реториката му беше слаба, четеше речите си от лист хартия, а изкуствената му усмивка отблъскваше.

За либерално-консервативния лагер около кмета на Варшава Рафал Тшасковски изглеждаше, че победата е в кърпа вързана и то още преди да е започнала предизборната кампания. Първоначалната преднина на Тшасковски беше над 10 процентни пункта.

Въпреки това ходът на председателя на ПиС Ярослав Качински се оказа правилен. Навроцки спечели. Историкът, който иначе сам казва, че е създаден от Качински, беше представен като "граждански кандидат", подкрепен от ПиС - безпартиен и независим. Този трик имаше за цел да заблуди избирателите, които не са забравили нарушенията на закона и хаоса в данъчната система през осемте години, в които партията на Качински управляваше.

"Навроцки се разви изключително много по отношение на реториката. Той се учи бързо от собствените си грешки. Ето защо е толкова опасен", казва политологът Антони Дудек.

Човек със скромен произход

42-годишният Навроцки произхожда от скромно семейство от Гданск. Той учи история в родния си град и там защитава докторантура за антикомунистическата опозиция в Североизточна Полша. През 2017 г. му е възложено да преустрои Музея на Втората световна война в Гданск, създаден от експерти, близки до настоящия премиер Доналд Туск, в съответствие с националистическо-католическата политика на ПиС в областта на историята. Преустройството е последвано от чистка на служителите и "полонизиране" на постоянната експозиция, която Качински не намираше за достатъчно патриотична.

През 2021 г. ПиС назначи Навроцки за председател на Института за национална памет. Влиятелната институция, която новият президент на Полша доскоро управляваше, играе важна роля в спора за тълкуването на миналото и е използвана като пропаганден инструмент от полските десни консерватори.

"Полша на първо място"

Навроцки води предизборната си кампания под лозунга "Полша на първо място, поляците на първо място". Той се представя като човек "от плът и кръв", който сам е проправил пътя си до върха. "Аз съм един от вас, аз съм вашият глас", неведнъж е казвал той на митингите си.

Новият държавен глава на Полша е заклет привърженик на президента на САЩ Доналд Тръмп. В началото на май той посети Вашингтон, за да се снима с американския президент в Овалния кабинет. Подобно на своя ментор Качински, Навроцки вижда в Европейския съюз заплаха за полския суверенитет, въпреки че не говори за излизане на Варшава от ЕС. Той се обявява против зеления пакт и пакта за миграция на ЕС. По време на предизборната кампания правеше и антигермански коментари, като обвиняваше Туск, че е "камериер на Германия". Историкът е скептичен и по отношение на продължаването на помощта за Украйна.

Контакти с хулиганската сцена и подземния свят?

Навроцки е страстен боксьор аматьор. В младежките си години постига известни успехи в тежката категория. Медиите го обвиняват, че в миналото е имал контакти с хулиганската сцена и подземния свят. Самият той признава, че е участвал в поне едно предварително уговорено сбиване между ултраси на два футболни отбора. Няколко участници са осъдени, но Навроцки остава без обвинение.

Според полската платформа Onet Навроцки, който по време на студентските си години е работил в частна охранителна фирма, е участвал в ескортирането на проститутки до луксозен хотел в курортния град Сопот. Твърди се също, че се е сдобил с общинско жилище чрез измама. Бъдещият президент не се впечатлява от обвиненията, които определя като клевета.

"Навроцки няма нито моралнитe качества, нито професионалния опит да бъде държавен глава", казва политологът Антони Дудек, който е председател на Съвета на Института за национална памет от 2010 до 2016 г.

Автор: Яцек Лепиарц

Прочети цялата публикация