Скандалът между Мъск и Тръмп е лоша новина за Кремъл

След конфликта на Тръмп с Мъск Русия загуби не само съюзник във Вашингтон, но и един от каналите си за влияние над Тръмп. Путин има защо да скърби за Мъск - той помагаше на Кремъл да пести сили и пари за пропаганда.

Доналд Тръмп смята, че бившият ръководител на Департамента за правителствена ефективност (DOGE) Илон Мъск, който доскоро бе най-богатият човек на планетата, е „полудял“ и не иска да разговаря с него. Те влязоха в остра вражда, след като милиардерът постепенно бе изтласкан от държавния пост, а той на свой ред рязко разкритикува Тръмп за неговия закон за данъчни облекчения, от които компаниите на Мъск бяха изключени. Мъск дори подкрепи идеята за импийчмънт на Тръмп. Този конфликт очевидно ще има сериозни последствия в САЩ, но може да се отрази и на американско-руските отношения. Както и на политическата ситуация в Европейския съюз.

Мъск – специалист по всичко

Илон Мъск не само е един от най-богатите, а дори вероятно все още е най-богатият човек на планетата, въпреки спада в борсовата цена на неговата компания. Ако се вярва на собствените му изявления, той е един от най-важните спонсори на Тръмп и Републиканската партия за изборите през 2024 година. Милиардерът нарича поведението на американския президент „неблагодарност“ и твърди, че без него триумфалната победа на Тръмп и на републиканците в Сената просто не би ги имало.

В светлината на тези заслуги, ако те наистина са факт, Мъск поиска водеща роля в администрацията на Тръмп и като ръководител на DOGE (макар че формално не е бил шеф) се месеше в работата буквално на всички министерства и ведомства в САЩ – той успя да закрие някои от тях като агенцията USAID, а други реформира радикално.

Не е тайна, че в идейно отношение Мъск бе един от най-близките до Кремъл хора в новата американска администрация. Не е тайна и това, че той е контактувал с Владимир Путин още преди идването на Тръмп на власт. Освен това отправяше остри критики към Украйна и Зеленски. Затова може да се каже, че милиардерът бе един от хората, които стимулираха флирта на новия американски президент с Кремъл. Този факт доведе дотам, че в продължение на месеци се водиха преговори за прекратяване на войната в Украйна във формата "умиротворяване на агресора".

Кремъл губи един от каналите си за влияние над Тръмп

Не би могло да се каже обаче, че преминаването на Илон Мъск в опозиция (той вече заплашва чрез своите помощници, че ще започне да финансира Демократическата партия) ще стане решаващ фактор за отношенията на Доналд Тръмп с Володимир Зеленски (когото американският президент недолюбва) или с Владимир Путин (когото не се уморява да хвали въпреки отделни критични изказвания).

В обкръжението на Тръмп има достатъчно хора, като специалния пратеник Стив Уиткоф, които са склонни да угаждат на Кремъл и се опитват да градят с него взаимноизгодни отношения, игнорирайки маниакалното желание на Владимир Путин и неговите съмишленици да ликвидират Украйна като независима държава, а украинците – като нация.

Въпреки това Кремъл явно губи един от отдавна установените канали за въздействие върху Тръмп. С оглед на това, че американското ръководство все по-често е принудено да признава прякото нежелание на Русия да обсъжда прекратяването на огъня и дългосрочния мир с Украйна на този етап, на руснаците ще им бъде трудно да намерят нови канали за връзки и влияние от този мащаб. Още повече, че за Доналд Тръмп е характерно да прави напук на своите противници, сред които сега може да попадне Илон Мъск.

Милиарди в подкрепа на крайнодесни сили в Европа

Но нещата не се ограничават само до отношенията с администрацията на Тръмп. Кремъл губи съюзник и в Европа, където Илон Мъск не само се изказваше в подкрепа на крайнодесните, но и подтикваше Тръмп към същото. За това има много примери. Мъск поддържаше крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ и дори взе участие в нейния предизборен конгрес.

Той поиска оставката на британското правителство и предсрочни избори във Великобритания, обещавайки поддръжка на други крайнодесни – на партията „Реформирай Обединеното кралство“, макар след това да поиска и смяната на лидера ѝ Найджъл Фараж. Във Франция той бе на страната на Марин Льо Пен и нейния „Национален сбор“, като нарече „политическа“ присъдата, която ѝ забрани да участва в избори. Списъкът е дълъг и в него могат да бъдат включени много други европейски страни, започвайки с Румъния, където Мъск поддържаше проруския кандидат за президент.

Иначе казано, съвсем доскоро Кремъл имаше макар и хаотичен, но явен съюзник в политиката си за дестабилизация на отделни страни от ЕС и на Общността като цяло, при това такъв, който разполага със собствен капитал. И макар че след напускането на Мъск отношенията на САЩ с Европа най-вероятно ще останат хладни, Путин има защо да скърби за Мъск - той помагаше на Кремъл да пести и сили, и пари, макар и косвено.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация