Доц. д-р Йордан Величков: Как се роди сталинско-титовото отроче „македонска нация“?

През 1933 г. европейците са сериозно разтревожени от идването на Хитлер на власт. Настъпва рязка промяна на външнополитическия курс на редица европейски държави. Поддържаната от тях до този момент позиция срещу несправедливите и грабителски решения на Парижката мирна конференция (1919 г.), като най-пострадалите от тях са българите от Вардарска Македония, подложени на геноцид от свирепия сръбски режим, е снета. Макар че дори Югославската комунистическа партия излиза с апел за защита правата на македонските българи.

Това припомня доц. д-р Йордан Величков за "Труд".

Страхът от очертаващия се нацистки реваншизъм променя радикално позициите на видни държавници и политици в Европа. Твърдата позиция за ликвидиране на югославската държава и избавяне на потиснатите народи от сръбския гнет е заменена със запазването на нейната цялост, като бъдещ съюзник срещу нацистка Германия. От тази позиция следва най-щекотливият въпрос, а какво ще се прави с най-потиснатия български етнос. Отговор дава Коминтернът, разбира се по нареждане на Сталин, след внушение, направено от крайните сръбски националисти. От българите в Македония, според него ще бъде формирана нова нация, която ще носи името на географската област Македония. Така европейската и световна общност стават свидетели на един исторически феномен. Скалъпването на македонската нация е груб политически акт, обслужващ към този исторически момент тясно егоистични идеологически интереси. Както се очаквало прокламираната нова нация е приета с огромно задоволство от крайните сръбски националистически среди.

Сталин образно казано зачева македонската нация, а Тито и сърбите я отглеждат и възпитават в дух на неистова омраза към всичко българско – родители, род, отечество. Това е неумолимата историческа истина и реалност за пръкването на македонизма. Всякакви други твърдения са нескопосани и глуповато скалъпени сръбски измишльотини. До 1944 година европейците са убедени, че в Македония повече от хилядолетие населението е българско, факт който се подкрепя от огромен брой исторически свидетелства.

В тази връзка заслужава да се обърне внимание на един рядък, автентичен исторически документ. След края на Втората световна война лидерът на БКП Георги Димитров се готви да се завърне в България. Малко преди да отпътува от Москва е привикан от Сталин на среща в Кремъл. На нея вождът директно и в ултимативен тон нарежда на българина, че първата му грижа в България трябва да бъде „утвърждаването на македонската нация“. На този ултиматум Димитров отговаря: „Зная, другарю Сталин. Изпълнението на тази задача обаче няма да бъде леко, защото населението в Македония е българско. Аз и моето семейство, които сме от този край, също се чувстваме българи.“ Въпреки тази реплика, Сталин продължава: „Зная, Георги, зная, но Георги, имаше ли азербайджанска нация? Нямаше! Има ли сега? Има! Имаше ли, Георги, молдовска нация? Нямаше! Има ли сега? Има! Така ще има и македонска нация.“

Е, при тази нетърпяща абсолютно никакво възражение категоричност на тона на „бащата на народите“, само хора със сериозно нарушени умствени способности могат да тиражират други версии за пръкването на македонизма. А на авторите, шумно пропагандиращи съществуването на „древните“ македонци, трябва да бъде оказана спешна психиатрична помощ. Изнесеното по-горе не е голо твърдение, средство, което употребяват скопските македонисти, а е неоспорим и смазващо разобличаващ всички фалшификации, свързани с македонизма документ.

Прочети цялата публикация