Над милион жертви и ескалация на фронта: Украйна и Русия в средата на 2025 г.

Украинският Генерален щаб съобщи на 12 юни, че руските сили са понесли над един милион жертви от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г., като повече от половината от тях са настъпили след януари 2024 г. Данните са публикувани от Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.

Според информацията:

През 2022 г. Русия е загубила 106 720 войници (средно 340 дневно),

През 2023 г. – 253 290 (средно 693 дневно),

През 2024 г. – 430 790 (средно 1177 дневно).

Към 4 юни 2025 г. – над 200 000 жертви за текущата година.

На 5 юни, украинската агенция "АрмияИнформ" цитира неназован служител на НАТО, според когото руските сили губят средно 1140 души на ден.

Въпреки тежките загуби, на 11 юни The Wall Street Journal съобщи, че през май 2025 г. Русия е завзела повече територия, отколкото през който и да е месец от края на 2022 г. досега.

Украински удари в тила на Русия

Украйна продължава да демонстрира способност за далекобойни удари по стратегически руски обекти. През нощта на 11 срещу 12 юни украинските сили, включително подразделения от Силите за безпилотни системи, са нанесли удар по завода „Резонит“ в технопарка „Зубово“, Московска област.

Според Генералния щаб и Центъра за противодействие на дезинформацията, заводът произвежда навигационни системи, печатни платки и микроелектроника за руските военноморски оръжия и ракети, включително „Калибър“, Х-101, „Искандер“, „Ланцет“ и „Куб“.

Данни от NASA FIRMS за 12 юни потвърждават наличие на топлинни аномалии в Зубово, съвпадащи с времето и мястото на удара.

Размяна на военнопленници

На 12 юни Украйна и Русия извършиха нова размяна на тежко ранени военнопленници, в рамките на споразуменията от преговорите в Истанбул от 2 юни. Президентът Володимир Зеленски и руското Министерство на отбраната потвърдиха операцията.

Началникът на украинското военно разузнаване генерал-лейтенант Кирил Буданов уточни, че сред върнатите има защитници на Мариупол, прекарали над три години в плен. Очаква се нов кръг от размяна в близко бъдеще.

Междувременно Русия обвини Украйна, че не спазва договорените условия, включително отказ да репатрира тела на убити войници – твърдения, които Киев определя като дезинформационна кампания, насочена към прикриване на руските злоупотреби с военнопленници.

Подкрепа от Югоизточна Европа

На 11 юни в Одеса се проведе четвъртата среща на върха Украйна – Югоизточна Европа, домакинствана от Володимир Зеленски. В нея участваха ръководители от Молдова, Черна гора, Румъния, България, Хърватия, Гърция, Албания, Северна Македония и Словения.

Участниците подписаха декларация с настояване за:

Незабавно прекратяване на руската агресия,

Пълно изтегляне на руски сили от Украйна,

Ускорено членство на Украйна в НАТО и ЕС.

Сръбският президент Александър Вучич присъства на срещата, като това бе първото му официално посещение в Украйна, но не подписа декларацията. Той изрази готовност Сърбия да инвестира във възстановяването на един или два украински региона и потвърди подкрепата за териториалната цялост на Украйна.

Руски официални представители реагираха остро на участието на Вучич, твърдейки, че той е действал под външен натиск.

Засилена военна помощ от Германия

На 12 юни президентът Зеленски обяви, че Германия е подписала тригодишно споразумение за доставка на системи за ПВО IRIS-T. Министърът на отбраната Борис Писториус обеща допълнителни 1,9 милиарда евро през 2025 г., включително средства за ударни оръжия с голям обсег.

С това общият размер на германската подкрепа за Украйна достига девет милиарда евро, при условие че бъде одобрен от Бундестага.

Прочети цялата публикация