Сълзите на Делон, командорката Мадона, вица на Съдърланд за "македонския идентитет": 20-те ми КАНски

20-те ми КАНски години 2.0 В сезона на розето сигурно ще ме разберете, но баш в Прованс човек да не се наслади на чаша-две от него в приятен слънчев ранен следобед, докато е на панорамна тераса под сянката на вековни дървета и камбанария с Кан в краката, е уважителна причина да изпусне интервю. Точно това ми се случи на един от традиционните за всяко издание на фестивала обяд на кмета и журито с журналистите. Бяхме с Борислав Колев - първият човек, дал ми възможност да пиша за кино и по-специално за кинозвезди. И както се смеехме от сърце с прибалтийски колеги, звук на телефона секна веселия разговор. Беше пиарката на Никита Михалкова ужасена, че изпускам интервюто си с него. Жената ми беше пратила съобщение, после още едно, но при изключения звук и глъчката наоколо просто не съм ги чул. Имах 3 минути, в които нямаше как да измина разстоянието, а тя отказа да смени часа за среща с титана на руското кино. Беше последното му канско участие. И интервюто щеше да бъде само за...

Прочети цялата публикация