Доц. д-р Борислав Цеков: Улицата не е цар

В залива на Сан Франциско има един скалист остров. Нарича се Ангелският остров (Angel Island) и в днешно време е тих и спокоен национален парк. Но някога това е била Западната порта към американската мечта за стотици хиляди. Между 1910 г. и 1940 г. имиграционните власти разполагат там център за проверка на желаещите да се заселят легално в САЩ, които прииждат от Азия: китайци, японци, филипинци, индийци и всякакви. Веднъж допуснати по установения ред, те стават плът от плътта и кръв от кръвта на американската нация. Но никой от тях не е влязъл в Америка по милост, нито на сляпо доверие. Всички минават през тежки интервюта, здравни прегледи, административни проверки, за да не се допускат мародери, престъпници, избягали затворници, заразно болни. Ангелският остров по онова време е крепост на суверенитета. Не като затвор, а като филтър. Да, несъвършен филтър, като всяка административна система. Мнозина чакат там със седмици, други – с месеци. Отказите не са малко. И въпреки това, на никого не му е хрумвало да нарича тази система „дискриминация“. Защото това беше държавност. И ред. И Америка.

На източния бряг, в Залива на Ню Йорк, беше Източната порта - остров Елис Айлънд (Ellis Island), където между 1892 г. и 1954 г. преминават над 12 милиона мигранти – претъпканите кораби с търсачи на нов живот от Европа акостират на доковете по река Хъдсън в западната част на Манхатън. Оттам флотилии ги превозват до миграционния център на Елис Айлънд, където са проверявани, преглеждани от лекари, интервюирани. И ако отговорят на изискванията, са допускани в страната на неограничените възможности.Между 2 и 4 е процентът на върнатите, а останалите са допуснати законно, с волята и съгласието на държавата.

Това беше златната ера на американската миграционна политика, превърнала Америка в това, което е. Тогава свободата не беше противопоставяна на реда. А днес? Днес радикални леви откачалки гледат на мерките срещу нелегалната миграция като варварство, като атавистичен остатък от „потисническото минало“. Сякаш незаконното нахлуване и заселване в чужда държава е някакво естествено право. А онзи, който дръзне да каже, че суверенитетът и свободата изискват закон и ред, веднага бива анатемосан като „расист“, „ксенофоб“, „авторитарист“. Това не е просто промяна на политиката. Това е морален и институционален срив.

През юни 2025 г. Лос Анджелис пламна от поредна вълна погроми и мародерства, провокирани от радикалната левица, която не подбира средства в борбата си срещу президента Тръмп. През 2020 г. същите насъскаха и подкрепяха насилието, вандализма и извращенията, с които заляха Америка екстремистите от „Антифа“ и черните расисти от “Black Lives Matter”. Сега подбуждат нелегалните мигранти и техните помагачи. Поводът - операция на федералните имиграционни власти (ICE) срещу нелегални мигранти. Това, за което мнозинството американци гласуваха в президентските избори, с които избраха отново Доналд Тръмп. Легитимната държавна политика е посрещната с безредици, вандализъм, блокирани булеварди, горящи коли, разграбени търговски центрове, нападения над полицията, брутално насилие от всевъзможни мутри, веещи знамена на чужди държави и горящи американския флаг. Всичко това в САЩ, не в Киркук, Хартум или Могадишо. Над 400 ареста, множество ранени служители на реда. С подкрепата на левичарските власти на щата Калифорния улицата се самоназначи за съд, за прокуратура и за законодател едновременно. Градът - символ на американсконо културно могъщество и влияние – заприлича на пейзаж от някоя клоака в Третия свят.

Местната власт? Безпомощна, объркана, парализирана от страх пред „общественото мнение“. Вместо ред – извинения. Вместо действия – съчувствени прессъобщения. Вместо защита на закона – раболепие пред мародерстващата тълпа.

Президентът Тръмп, изправен пред отказа на щатската власт да защити обществения ред, взе единственото правилно решение: федерализира Националната гвардия, активира военни части от морската пехота и постави ситуацията под контрол. Но в абсурдния свят на радикалните леви откачалки и либералните глезльовци дори най-елементарният жест на защита на държавността и на правата на мнозинството, което не е на улицата, бива описван като „диктатура“. Да прилагаш закона, според тях, е престъпление. Да пазиш границата – насилие. Да защитаваш полицията – морално падение. Стигна се дотам, че самото съществуване на държавата започва да се представя като източник на потисничество. Лудост.

Но историята казва друго и помни кога Америка беше силна, кога растеше, беше уважавана и се развиваше бурно. Помни милионите, които идваха законно, за да се гмурнат в „топилнята“. Нелегалната миграция не е човешко право. Тя е престъпление. И всяко общество, което отказва да я третира така, съучаства в унищожаването на собствената си свобода (ако я има!) и в разрушаването на собствената си легитимност. Границата не е омраза, а ред. Без нея няма закон, няма сигурност, няма държава. Да вярваш, че демокрацията оцелява и се проявява в тълпа, която гори полицейски коли, напада мирни граждани и руши частна собственост, не е наивност. Това е капитулация. Да твърдиш, че човек, преминал нелегално границата, трябва да има същите права като гражданина, който спазва закона - това е анихилиране на понятието за гражданство. Да се преструваш, че справедливостта означава безразборно състрадание, е морална слепота, която ражда анархия.

Президентът Тръмп направи онова, което се очаква от един добър държавник: не даде на улицата правото да отменя Конституцията. Не остави институциите и общественото мнозинство на произвола. Не отстъпи пред едно мародерстващо малцинство, което се изживява като морален трибунал на нацията. Защото бунтовете в защита на нелегалната миграция не са бунт срещу някаква неправда, а срещу самата идея за ред и законност. Затова отговорът на президента трябваше да бъде ясен, твърд и без извинения. Защото държава, която се извинява, че съществува, няма да съществува дълго. Нищо не е по-пагубно за един народ от това да бъде управляван от хора, които се страхуват да го защитят. Да приемеш, че уличният натиск може да стои над законите и легитимната демократична воля на гражданите, е отказ от самата идея за демокрация. Защото улицата не е институция. Не е парламент. Не е трибунал. Улицата не е избрана от никого и не отговаря пред никого. Улицата може да вика и да протестира, но не може да пише закони. Може да се възмущава, но не може да управлява. Да, Тръмп не е монарх. Но и улицата не е цар. Когато една страхлива политическа класа я превърне в цар, тогава обществото се превръща в заложник. Преди 100 години Америка знаеше това. Днес явно трябва да си го припомни отново.

Прочети цялата публикация