Близо ли е Иран до създаването на атомна бомба

Израел обоснова нападението си срещу цели в Иран с това, че Техеран е много близо до притежаването на атомна бомба. Това би представлявало огромна заплаха за Израел, тъй като иранският режим неведнъж е заявявал, че иска да унищожи Израел.

Техеран настоява, че атомната му програма е само с цивилно предназначение, но голяма част от международната общност вижда в нея и военен потенциал. Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви в неделя, че атомната програма на Техеран е „екзистенциална заплаха“ за Израел и Европа, но определи дипломацията като най-добрия път за намиране на решение. Германският външен министър Вадефул от своя страна изтъкна, че Берлин, Париж и Лондон са готови за разговори с Техеран в името на деескалирането на ситуацията.

Докъде е стигнала ядрената програма на Иран?

Атомните програми за граждански цели са насочени към строителството на ядрени централи за производство на електроенергия. При военните атомни програми целта е разработката на ядрени бойни глави. Иранският режим многократно е заявявал, че неговата атомна програма е изключително с граждански цели, като повечето експерти, включително западните разузнавателни служби в момента смятат, че Иран засега действително не разработва атомни оръжия.

Причина за загрижеността е достигнатата от Иран степен на обогатяване на уран. По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в момента Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60 процента – много повече, отколкото би било нужно за гражданска атомна програма и опасно близо до нивото, необходимо за разработката на оръжие. При обогатяване от 90 процента тези 400 кг биха били достатъчни за около десет ядрени оръжия.

„Според МААЕ Иран е ускорил обогатяването на уран до 60 процента, а същевременно ракетните тестове стават все повече“, отбелязва пред ДВ експертът по сигурността Ханс Якоб Шиндлер. „Би могло да се каже, че Иран иска да подобри преговорните си позиции спрямо САЩ, а може и да се констатира, че Техеран много бързо се движи в посока към създаването на атомна бомба.“ Преговорите със САЩ бяха замразени заради сегашната ескалация.

В момента все още няма доказателства, че Иран е достигнал обогатяване от 90 процента. Но експертите предупреждават, че на базата на наличните количества и техническите си капацитети страната може относително бързо да премине този праг. Само няколко дни преди атаката на Израел Иран обяви, че започва да експлоатира още една инсталация за обогатяване на уран. Все пак – обогатеният уран сам по себе си не е атомна бомба. Иран би трябвало да разполага и с функционираща ядрена бойна глава и ракета, която да я изстреля до целта.

Какви поражения са нанесени от израелската армия?

В атаките си срещу Техеран Израел атакува ядрени съоръжения, както и членове на военното ръководство, но и учени, свързани с атомната програма. Сателитните снимки свидетелстват за разрушения от различна степен в двете най-важни бази на Иран за изследвания и обогатяване на уран – Натанз и Исфахан. МААЕ потвърди, че и двете бази са пострадали. Но не е ясно доколко и дали за Иран ще е трудно да отстрани щетите.

Валтер Пош, специалист по проблемите на Иран във виенския Институт за изследване на мира и политиката за сигурност, смята, че пораженията са „сериозни“: „По-важни от убитите генерали със сигурност са учените от атомната програма. Те са работили по нея почти от създаването ѝ и разполагат със съответните научни и институционални познания“. Пош изтъква, че те са играли ключова роля, поради което щетите в сферата на академичната и приложната наука представляват тежък удар.

Защо Иран има атомна програма?

Иранската атомна програма води началото си от 1950-те години, когато тогавашното прозападно правителство започна гражданските си ядрени проекти с помощта на САЩ. След като през 1979 година иранската революция доведе на власт фундаментално-ислямистко, антизападно правителство, нарасна международната загриженост, че Техеран може да използва атомната си програма и за военни цели.

През 2002 година международните инспектори откриха високообогатен уран в Натанз, което бе последвано от международни санкции. През 2015 г. Иран постигна важно ядрено споразумение със САЩ и други западни държави – за ограничаване на ядрената програма и осъществяване на строг контрол срещу разхлабването на санкциите.

По време на първия си мандат американският президент Доналд Тръмп обаче изтегли САЩ от споразумението. САЩ наложиха нови всеобхватни санкции на Иран. В отговор Иран постепенно спря да се придържа към условията и увеличи обогатяването на уран далеч над договорената през 2015 година граница от 3,67 процента.

След началото на втория мандат на Тръмп усилията за постигане на споразумение между Вашингтон и Техеран бяха подновени. Поредна среща трябваше тези дни да се проведе в Оман, но бе отменена заради актуалната ескалация.

Автор: Андреас Илмер

Прочети цялата публикация