Александър Стоянов: 16 юни 1913 г. - Денят на националното безумие

На днешната дата 16 юни, през 1913 г. България допуска най-голямата стратегическа грешка в своята история, останала с названието "Денят на престъпното безумие".

Изхождайки от налудничавия план Савов-Нерезов, съгласно който българската армия може да победи Сърбия и Гърция, и след това да поведе война срещу Османската империя и Румъния (няма как да не се сетим за доктрината Шлифен - изпълнена обаче по български), българското военно командване и цар Фердинанд решават, без да обявяват война, да атакуват доскорошните ни съюзници.

Това припомня във "Фейсбук" Александър Стоянов.

Замисълът е Първа и Трета български армии да напреднат към долината на р. Морава, да разбият сръбските войски около Пирот и Ниш, след което да завият на юг и да навлязат в Македония, докато Пета и Четвърта армии напреднат в района на Кюстендил и атакуват основните сръбски войски в Македония.

Същевременно, на Втора армия е оставена абсурдната задача да охранява сама границата срещу цялата сухопътна мощ на Гърция при съотношение от 3.5 към 1 в полза на гърците. След успех в Македония, българските войски трябва да напреднат на юг към Солун и да извадят и гърците от войната. Всичко това магически трябва да се случи за 14 дни, след което войските с влакове да бъдат прехвърлени в Тракия и Добруджа, където да посрещнат румънските и османски сили.

Освен обективно научно-фантастичния си характер, планът не отчита няколко важни факта.

Първо - Сърбия и Гърция постоянно увеличават броя на действащите си войски и към началото на юни (нов стил) 1913 г. вече разполагат в Македония с комбинирана армия, голяма колкото българската. Второ - Българската армия е измъчвана от епидемия от холера, която взема живота на над 11 000 войници и изважда от строя още десетки хиляди. Трето - снабдяването на българската армия зависи изцяло от доставки, като Русия е основен снабдител, а Петербург е дал ясна заявка, че няма да подкрепя София по никакъв начин в случай на война.

Четвърто - в 23 полка на българската армия има открити бунтове на войниците, които настояват да бъдат разпуснати и върнати обратно по домовете им, за да си приберат реколтата.

Шесто - Румъния още през месец януари 1913 г. е заявила че 100% ще нападне България, ако София действа против решенията на Великите сили - в случая Лондонския договор. Т.е. няма изненада в действията на Румъния, а както стана дума, планът Савов-Нерезов и ги предвижда, заедно с османска атака.

Последвалото фиаско се допълва от престъпното поведение на русофила Стоян Данев, който след хвърлянето на заровете, вместо да мисли за бъдещето на България, се чуди как най-добре да се подмаже на Русия, така че да я привлече в започналия конфликт. Издадена е заповед за спиране на войските, което дава време на Сърбия и Гърция да се окопитят и да контраатакуват, проваляйки дори минималния шанс за успех на българските войски с елемента на изненадата на тяхно разположение.

Дори и преди това Данев е сред основните архитекти на Първата национална катастрофа. Дипломатическото му късогледство, съчетано с безропотно следване на русофилската линия у нас, води до тоталното пропиляване на шансовете за мирно решаване на териториалните спорове със сърби и гърци.

Другият виновен в цялата картинка е без съмнение ген. Михаил Савов, който изведнъж решава че е велик пълководец и стратег, въпреки че нито една голяма успешна операция през Балканската война не носи неговия почерк.

За капак, командването на основните войски е предадено в последствие на некадърния, възгордял се Радко Димитриев, който опропастява тотално оперативното ръководене на поверените му войски. На позорището на историята следва да бъдат изведени десетки други военни и политици, които повеждат народа към пъкала, водени от демагогското желание да дадат на българите това, което искат да чуят, а не онова, от което страната реално има нужда.

Не бива да подминаваме и цар Фердинанд, който напълно лишен от всякакви знания за военното дело, решава изведнъж да се вживее в ролята си на крал-завоевател и чрез поредица от грешни решения и преценки, да издаде фаталното нареждане, с което е започната пагубната Междусъюзническа война.

Днес, 112 г. по-късно е добре да си дадем сметка, че страната ни се ръководи за пореден път от налудничав държавен глава, който съчетава в едно хюбриса на Фердинанд и сляпото русофилство на Данев.

Същевременно политическият ни елит се състои от демагози-популисти, които са твърде заети да крадат и да дават гръмки обещания, вместо да се вслушат в реалните проблеми и потребности на народа. Рецептата е на лице за нова национална катастрофа. Това, което може да научим от предходната е, че обществото ни следва постоянно да търси сметка на своите ръководители, още повече сега, когато всички те се избират от нас, а не от назначения от Великите сили цар.

Струва си да разберем и че прекомерните амбиции и претенции, които нямат досег с реалните възможности, са отрова за всеки народ и държава. В епоха на взаимовръзка, европейско единство и стремеж към просперитет, пътят на България е в това да търси съзвучие със съседите си, компромис, съвместно действие и съюзи.

Забиването на ножове в гърба и ламтенето за територии, които са отвъд възможностите ни, трябва да приключи веднъж и завинаги. Сляпата вяра че руският интерес е български интерес, също не издържа проверката на времето и е дошъл мига тази химера да иде на бунището на историята.

Помнете, помнете шестнадесетия юни, Денят на престъпното безумие. И нека никога вече не бъдем престъпно безумни.

Прочети цялата публикация