Хомосексуалните в украинската армия: "Не сме равноправни"

"Цял живот говоря открито за ориентацията си", казва 25-годишният Роман, който служи в бреговата охрана на украинската армия. Той е обявил, че е гей, още когато е бил на 15 години. Получил е поддръжка от приятелите, родителите и двамата си братя, единият от които сега служи в същия взвод.

Роман подписва договор за служба в армията през април 2024 година. Оттогава досега почти не се е сблъсквал с предубеждения, осъждане или дискриминация. Другарите му от военната част реагирали предимно неутрално, когато разбрали за неговата сексуална ориентация. „Нямаше странни въпроси – направо си беше обидно“, шегува се Роман. Но той се безпокои, че представителите на ЛГБТИ общността в украинската армия (а онези, които открито са обявили различната си сексуална ориентация са няколкостотин) нямат същите права, каквито имат хетеросексуалните бойци.

„Нямаме равни права“

В своя взвод Роман участва в разузнаване и управление на дронове. Наскоро започнал да се среща с младеж, който не е в армията. Но в Украйна юридическото оформяне на еднополово партньорство е невъзможно. „Ако поискам да узаконя отношенията си, не бих могъл да го направя. Ако умра, партньорът ми няма да има право нито да получи тялото ми, нито евентуални компенсации. Ако попадна в реанимацията, той няма да може да ме вижда“, оплаква се военният. Според него това е жестока несправедливост. „Бием се наравно с другите, но нямаме равни права.“

Защо не се приема Законът за регистрираните партньорства?

Приемането на законопроекта за регистрираните партньорства, който се разглежда в парламентарните комисии вече повече от две години, е едно от ключовите искания на ЛГБТИ общността в Украйна. В проекта не става дума за еднополови бракове, но текстът би позволил на партньорите да оформят отношенията си юридически, включително да получат право на достъп до медицинска информация, наследство, социални гаранции и компенсации в случай на смърт на партньора.

Вносителката на законопроекта Ина Совсун, депутатка от опозиционната фракция „Голос“, обяснява пред ДВ, че документът е блокиран от правната комисия. „Причините са очевидни – в парламента има много консервативни хора.“

Според нея категорично против регистрираните партньорства са по-малко от една трета от народните представители, малко повече от една трета са готови да подкрепят закона, а останалите се колебаят или изобщо нямат позиция по въпроса. „Рано или късно ще приемем закон за партньорството на еднополовите двойки – въпрос на време е. Жалкото е това, че за военните, които са от ЛГБТИ общността, въпросът е дали законът ще бъде приет навреме, при положение, че животът им е под заплаха“, посочва Совсун.

Дискриминацията на хомосексуалните в армията

19-годишният Дмитрий е в украинската армия от около година. Той се определя като асексуален – интересуват го и младежите, и девойките, но се стреми към романтични, а не към сексуални отношения. Когато в първата бригада, в която постъпил, разбрали за неговата асексуалност, започнали проблемите: „Започнаха да ме заплашват с физическа разправа, да ме тормозят физически“. Чувал и „добри“ съвети да си потърси друга военна част.

В резултат от тормоза, на който бил подложен, Дмитрий трябвало да се лекува и се опитал да сложи край на живота си, но медиците го спасили. Впоследствие съобщил в полицията за заплахите и агресията, но така и не получил отговор. В крайна сметка се преместил в друга бригада, а пред ДВ той казва, че знае за случаи, в които командването максимално бързо се е опитвало да премести боеца в друга част, научавайки за неговата ориентация.

Нападенията срещу хомосексуални остават почти безнаказани

Дмитрий казва, че макар и в армията, и в обществото да има консервативни хора, и двете сфери все пак се променят. Той е събрал и положителен опит по време на службата си: „В една от бригадите командирът на взвода разбра за сексуалната ми ориентация. Той ме подкрепи, каза, че няма да допусне да ме обиждат и да ме дискриминират – че сме семейство и никой не трябва да бъде пренебрегван. Съгласен съм с това мнение.“ Дмитрий се стреми да дели личния си живот от задълженията по служба.

Освен за приемането на законопроекта за регистрираните партньорства, ЛГБТИ общността настоява и за въвеждането на наказателна отговорност за престъпления, мотивирани от хомофобия. „Ако някой ми нанесе побой, ще получи минимална глоба“, посочва Дмитрий и обяснява, че обичайно нападенията срещу хомосексуалните се квалифицират като дребно хулиганство и не се наказват строго. И в тази сфера е подготвен законопроект, който е в парламента от 2021 година, но все още се доработва.

Междувременно, както сочат данните от допитванията в Украйна, над 70 процента от анкетираните смятат, че представителите на ЛГБТИ общността трябва да имат същите права като всички останали граждани. 14 процента се отнасят към хомосексуалните положително, 47% - неутрално, а 32% - отрицателно. Последният показател намалява стабилно от 2015 година насам.

Колко са военните от ЛГБТИ общността в украинската армия?

По информация на организацията „Военните ЛГБТИ за равни права“ в най-малко 59 подразделения на украинската армия служат хомосексуални, бисексуални, транссексуални,куиър или асексуални хора. Точният им брой не може да бъде назован, тъй като мнозина не говорят за своята ориентация или идентичност.

По приблизителни оценки, на базата на дела на ЛГБТИ хората в обществата на различни страни, в армията те могат да бъдат между пет и десет процента, сочи проучване на споменатата организация. В него се отбелязва, че отношението към представителите на ЛГБТИ общността влияе на тяхната боеспособност. „Ако има отношения на омраза и тормоз, духът на общност се губи, а това влияе пряко на ефективността при изпълнението на бойните задачи“, казва пред ДВ Виктор Пилипенко от „Военните ЛГБТИ за равни права“.

Боецът Роман е убеден, че колкото повече представители на ЛГБТИ говорят за себе си и за своите проблеми, толкова по-бързо ще се осъществят промените. „Това е важно, дори да има вълна от хейт.“

Автор: Анна Пшемиская

Прочети цялата публикация