Моето дете оставки не яде

Днес борят комунизма. И аз съм го борил. Подскачал съм като пъдпъдък по площадите в столицата. Сега вече не го боря, защото не мога да се вредя. В момента най-яростно срещу комунизма се борят децата на бившите комунисти. Всъщност, комунизъм няма и никога не е имало. Но борци има, защото борбата им е доходоносна професия.

Днес, в гротескната схватка срещу комунизма като някакво апокалиптично дежа-вю ми се мяркат едни и същи фамилии. Едни и същи муцуни. Слушам едни и същи глупости. Понякога нещата толкова си приличат, че ако заместя думата „комунизъм“ с „демокрация“, нищо няма да се промени.

Понятието демокрация вече не носи смисъл. То е лозунг, който се развява, когато не може да се каже нещо смислено. Като глупаво прилагателно. Като паразитна фраза.

Примерно, сигурен съм, че чувате поне по десет пъти на ден следната фраза: „нашето демократично общество“?

Кое демократично общество, бе? Онова, дето 13-годишни момчета бият с боксове 12-годишни? Онова, в което един глас струва сто лева? Онова, в което деца на 11 години раждат деца? Онова, в което всеки допуснат в политиката има по няколко СРС-та, най-безобидното от което… да не гадая. Вие си знаете кого сте еб@ли.

Или демократично е онова общество, в което старци биват обезглавявани с недотам наточени брадви? Или онова, в което разни пичаги на по 18 години с колите на бащите си, надрусани като мулета, газят хора и после по съвет на адвокатите им съжаляват?

Или всичко това не е нашето, а някакво друго общество… Някакво такова общество, което по някакъв таен начин тайно се управлява комунисти? И само благодарение на добрите сили, (съставени от вече доказани анацефали), удържа държавата ни да не стане втора Северна Корея?

Сетих се! Демократично общество е това, което се радва да гори боклуците на Европа и в същото време се чуди как да затваря ТЕЦ-овете си. Защото е доказано, че всяко едно демократично общество има крайна нужда да диша изгорени боклуци, но няма нужда от ток. Нали?

Примерите за „демократично общество“ са толкова, че приличат на шупнала септична яма. Но важното е не какво шурти от ямата, а че ямата си има шеф. Управител. Борд на управителите. Народно събрание си има. Чувате ли как звучи? Народно събрание, в което народът няма никакво право на думата.

Бандата от не повече от хиляда олигарси, банкери или нека ги наречем по модерния начин – представители на едрия капитал – правят каквото си пожелаят. Строят, получават разрешения, приватизират, облагородяват.

До половин година предстои да ни ошушкат до дупка!

ЩЕ НИ ЕВРОЕВТАНАЗИРАТ!

Защото тези същите борци за демокрация виждат за себе си пролуки, в които да забогатеят още повече. Сигурно ще ни представят това забогатяване като натрупване на капитал за още по-успешна борба срещу комунизма? И това също го наричат демократично. Не защото много им пука, а защото като го нарекат така, всяка съпротива към беззаконията им ще може да се нарече НЕдемократична. Познахте! Това ще даде хляб на мисирмедиите дълго време да обясняват как на тази територия има демократични свръхбогати, които трябва да се оправят със своя недемократичен народ. Как ви звучи? Недемократичен народ! Заболя ли ви главата? Нищо! Пийте аналгин, защото идва време за задължителния секс.

Но кой му пука за България, когато има билет за рая?

Един ден (който все повече наближава) тези пазители на съвременната демокрация и борци против комунизма наистина ще оберат цяла държава. Няма да остане нищо. Тогава те ще се качат на самолетите си и като едни горди щъркели ще отлетят на юг. Хвърлят оставката, разперват крилата и чао.

Така свършва глупавият сериал, наречен съвременна България.

Знаете ли… Омръзна ми и от вашите оставки. И от настоящите, но повече ми е омръзнало и от бъдещите ви. Държите си ги по джобовете като билетче за паркинг на магазин. Когато се напазарувате, само ги показвате, бариерата се вдига и вие изчезвате с багажник, пълен с далавери.

Вижте, моето дете оставки не яде! Вашите, сигурен съм, също!

Прочети цялата публикация