Командири, пари и смърт: вътрешната драма на украинския полк

Войната в Украйна продължава. Хора умират, хора спират да бъдат хора. Най-тежките боеве се водят в Донецка област. В този район руските сили се опитват да затвърдят позициите си, като заемат повече територия, богата на природни ресурси. Един от украинските части, които се опитват да ги спрат, е 425-и отделен щурмови полк „Скала“.

Първоначално това е бил отделен батальон, създаден през юли 2022 г. През 2022 и 2023 година батальонът е воювал в Харковска област. По-късно е преместен в Донецка област, където се намира и до днес. През януари 2025 година батальонът е реорганизиран в полк, в който вече има и танкови, и артилерийски части.

Командир на полка е подполковник Юрий Василиевич Гаркавий – Герой на Украйна. Позивният му „Скала“ идва от приликата му с холивудския актьор Дуейн „Скалата“ Джонсън. Президентът на Украйна Володимир Зеленски често споменава този полк в обръщенията си, благодари им за успешните действия.

Но една от тъмните страни на полка е големият брой изчезнали без следа военнослужещи. Защо се случва това – разказва Татяна Скляр от Ивано-Франковск. Нейният бивш съпруг – командир на щурмова група в специална рота, младши сержант Анатолий Скляр (позивен „Псих“) – загива на 28 декември 2024 г. Въпреки че са били разведени, преди смъртта му отново заживяват заедно. Татяна запазва неговата фамилия. Освен името, не ѝ остава нищо. Само любовта – както личи от думите ѝ.

В аудио съобщения тя споделя, че Анатолий многократно ѝ е казвал за изчезнало оръжие и боеприпаси в полка. Той е водел отчет на всичко в личния си лаптоп. След смъртта му обаче лаптопът изчезва, заедно с банковите му карти и златна верижка от врата му. Според Татяна, през нощта на 28 декември той внезапно е изпратен на мисия без подготовка. Тя смята, че може да е бил убит от свои хора. Това се потвърждава косвено от раните по тялото му: смачкан череп, откъснати пръсти и крак – нетипични наранявания за удар от дрон или мина. По-скоро приличат на мъчения.

Защо свои биха го убили? Татяна казва, че той не е мълчал относно кражбите и злоупотребите. Изказвал е открито недоволство пред командири. Това може да е било заплаха. И така, под прикритие на бойна задача, е бил „премахнат“.

Но това не е единствената възможна причина. По думите на Татяна, има и други. Седмица преди смъртта си – на 20 декември – Анатолий се жени за 19-годишната Юлия Сергевна Маркелова. Как се запознават – не е ясно. Той воюва в Донецка област, тя живее в Харковска. Може би стара връзка – все пак полкът е бил в Харковска област през 2022-2023 г. Той е на 35, тя на 19. Има официална регистрация на брака в Барвенковската градска община.

Според Татяна, тази сватба е била с цел Юлия да получи 15 милиона гривни (около 350 000 евро) компенсация. Повечето от парите, твърди тя, отиват към командирите на полка. Юлия отказва коментар – първо казва по телефона, че не знае за какво става въпрос, после спира да отговаря.

Интересно е и колко бързо тялото на Анатолий е предадено на Юлия като законна съпруга – само две седмици по-късно. А в същото време стотици семейства чакат информация за изчезнали бойци от „Скала“. Тук обаче – изненадваща бързина. Вероятно с цел Юлия да получи възможно най-скоро парите и да ги предаде на когото трябва. Явно някой от командирите има интерес. Още на 30 декември е готов документ от името на полка за смъртта на Анатолий Скляр. Това е достатъчно основание за изплащане на компенсацията.

Тогава защо толкова много военни в 425-и полк се водят безследно изчезнали? В социалните мрежи има стотици съобщения от роднини, които ги търсят. Татяна смята, че това е изгодно за командирите – докато войникът не е признат за загинал, продължава да получава заплата. Някой друг вероятно взема тези пари. А и за държавата е изгодно да не признава смъртта – не се изплаща компенсацията от 15 милиона гривни.

Бизнес на кръвта на хора, които защитават страната си. Интересно – знае ли подполковник Гаркавий, Герой на Украйна, какво се случва? Ако знае – е съучастник. Ако не знае – значи е слаб командир. А Зеленски знае ли кого хвали?

Прочети цялата публикация