Провалът на Путин в Близкия изток

През януари Русия и Иран подписаха в Кремъл стратегическо споразумение за партньорство – това беше сигнал за света, че двете изолирани от Запада държави се сближават. А само пет месеца по-късно - след израелското нападение срещу Иран Русия изглежда няма желание да помогне на партньора си, пише АРД. Споразумението, подписано в началото на годината, не включва задължение за военна защита, но иранският режим най-вероятно очакваше нещо повече от топли думи, когато изпрати външния министър на страната Абас Арагчи на посещение в Москва.

Какво Путин не желае

Русия всъщност може да спечели от войната в региона - колкото по-високи стават цените на петрола, толкова по-добре за Москва, отбелязва АРД. За Путин обаче ситуацията никак не е проста. Той очевидно не иска да се намесва военно, най-вече защото води война в Украйна. Не иска и не може заради Иран да си позволи и конфронтация с Израел.

Политически са важни и деликатните връзки, които Путин гради със САЩ на Тръмп. Руският президент определено не иска да ядосва Тръмп, след като тъкмо успя да се позиционира като равен на американския президент и да разбие част от изолацията, в която страната му беше изпаднала. Това може да доведе и до вдигане на част от санкциите срещу Москва. Путин в никакъв случай не е изолиран в останалата част на света, а в някои от държавите, които Путин причислява към своя лагер и които разчитат на неговата подкрепа, сега хората навярно удивено се питат дали Русия не изоставя пореден свой съюзник в Близкия изток.

Падането на режима на Асад – удар за Русия

Когато тържествуващи сирийци в изгнание през миналата година развяха новото знаме на Сирия от балкона на сирийското посолство в Москва - недалеч от Кремъл, това беше финалното доказателство, че Русия е изгубила най-важния си партньор в Близкия изток. Путин не успя или не пожела да направи нищо, за да спаси Башар Асад.

В началото Москва изпрати няколко изтребителя, но бързо се отказа и остави съюзника си на произвола на съдбата, припомня АРД. Сирийският диктатор изведнъж падна от власт и избяга със семейството си в Москва. Сривът на режима на Асад беше сериозен удар за руските амбиции по отношение на Близкия изток.

Фаза на ново влияние

Под управлението на режима на Асад Сирия се превърна в опора на руската политика в Близкия изток. Преди десет години Русия се намеси военно в гражданската война и оттогава поддържаше Асад на власт с изтребители и бомби - и с опустошителна гражданска война, продължила години наред. Русия разполагаше с военни бази в страната, включително стратегически важното пристанище Тартус, благодарение на което получи собствен достъп до Средиземно море. Москва възвърна предишното си влияние и, както по времето на Съветския съюз, отново се превърна във важен играч в сложната структура на властта в региона.

Русия се обвърза и с други държави от Близкия изток – присъедини се например към разширения картел на производителите на петрол ОПЕК+. Това означаваше едновременно сближаване със Саудитска Арабия и допълнителни възможности за влияние върху държавите от Персийския залив, пише АРД. В сложната игра на балансьор Путин дълго време поддържаше добри отношения и с Бенямин Нетаняху в Израел - с цел да се утвърди като посредник и експерт по Близкия изток, когото никой не може да пренебрегне.

Две изолирани страни се сближават

Русия се стремеше и към близост с Иран. Те воюваха заедно срещу противниците на Асад в Сирия, а по-късно, когато Русия започна собствената си война срещу Украйна, се появи още една обща черта: Подобно на Техеран, Москва се сблъсква с все по-строги западни санкции. Търговията между двете остракирани държави се разрасна и Русия стана най-големият чуждестранен инвеститор в Иран. Иран също така доставяше безпилотните самолети, които бяха особено важни за Русия, най-вече през първите месеци на войната в Украйна, а по-късно изпрати и технологична помощ, която позволи на Русия сама да произвежда подобни безпилотни самолети.

Стратегическото споразумение от началото на годината изглеждаше съвсем логично. Иран и Русия го подписаха в очакване на новия мандат на Доналд Тръмп – но никой не можеше тогава да знае до каква степен двете държави ще попаднат във фокуса на вниманието на Тръмп.

Какво Путин може да постигне все още

Сега всичко е вече различно - Тръмп подаде ръка на Путин и размаха юмрук пред Иран. Руският президент сега би могъл да се опита да играе ролята на посредник. Ако иска да задържи иранският режим като свой проводник на влияние в региона, без да застрашава отношенията си с останалите, а и да впечатли Тръмп – ролята на посредник е единственият му шанс.

Дали контактите му ще са достатъчни, за да постигне нещо съществено, все още не е ясно. Ако това не му се удаде, Путин ще е принуден да избира между стария си съюзник Иран и САЩ на Тръмп.

Луксозно изгнание

Твърди се, че Асад и неговият антураж все още са в Русия. Твърди се, че семейството на диктатора обитава скъпи апартаменти в лъскавия бизнес център на Москва. Луксозно изгнание - в крайна сметка това се оказа единственото нещо, което Русия може да предложи на бившия си съюзник. Ако иранският режим наистина колабира в резултат от войната, Москва може да се окаже добро убежище и за аятоласите.

Автор: Ина Рук ARD

Прочети цялата публикация